- Г-н Иванов, кои са новите моменти в Закона за ДДС от гледна точка на работата на фирмите в ЕС?
- Новите моменти в Закона за ДДС, който влезе в сила в деня на присъединяването на България към ЕС, не са малко. Най-съществените промени са свързани с това, че отпадат границите между държавите членки и е налице свободно движение на стоки между тях.
В тази връзка бизнесът трябва да има предвид, че при движението на стоките вече няма митнически контрол, митнически декларации и други формалности.
Досегашните режими "внос" и "износ" се заменят с две нови понятия, с които всички ние ще трябва да свикваме - "вътрешнообщностно придобиване", в случая, когато една стока влиза в България от територията на друга държава членка, и "вътрешнообщностна доставка", когато стока от България се изпраща в друга страна членка.
В тези случаи, пак казвам, няма митнически и граничен контрол, нито декларации. Просто компаниите издават съответните фактури и ги включват в своите дневници и отчети.
Това, което бих посъветвал бизнеса, е, ако извършва търговия с други държави членки, добре да се запозне със Закона за ДДС, тъй като в тези два нови общи режима са допуснати някои изключения и ако фирмата попада в някое от тях, трябва да го има предвид.
Когато една компания получава стока от друга държава членка на ЕС, за нея възниква вътрешнообщностно придобиване. Българската фирма е длъжна да самоначисли ДДС върху това вътрешнообщностно придобиване.
Това става със специален протокол, чиито реквизити се съдържат в закона и в правилника за неговото прилагане. А дали за така самоначисления ДДС компанията ще има право на данъчен кредит, зависи от общите условия, т.е. от това дали го използва след това за извършване на облагаеми доставки и т.н.
Kогато българска компания изпраща стоки за друга държава членка на ЕС, за нея е налице вътрешнообщностна доставка. В този случай тя издава фактура, в която не начислява ДДС, или по-скоро начислява ДДС с нулева ставка.
В този случай българската фирма ползва данъчен кредит за всичко, свързано с тази вътрешнообщностна доставка - за самото закупуване на стоката, за транспорта и т.н.
- В случай на авансово плащане на стоката, която се доставя, в какъв срок трябва да се издаде фактурата по ДДС?
- Общото правило е, че при авансово плащане фактурата се издава в 5-дневен срок от авансовото плащане. В случаите, когато говорим за авансово плащане по вътрешнообщностна доставка, срокът е до 15-о число на месеца, следващ плащането.
- Запазва ли се опцията за признаване на ДДС за разход на гориво, когато се обслужват основните икономически дейности на една фирма?
- В това отношение няма съществена промяна в режима по ДДС. Поначало бизнесът няма право за данъчен кредит за закупени леки автомобили, както и за разходите по тяхната експлоатация и поддръжка.
Но е допуснато е изключение и вече е налице право на данъчен кредит за гориво и за всички други неща, необходими за поддръжката и експлоатацията на автомобилите, ако единствената дейност, за която се използва автомобилът, е някоя от изброените в закона дейности: транспортна, охранителна, таксиметрова, или ако съответният автомобил или съответното гориво и други материали се използват за по-нататъшна препродажба и това е основната дейност на фирмата, т.е. когато от нейна гледна точка това представляват стоки, с които тя търгува.
- Каква е схемата за финансов лизинг?
- В схемата за финансов лизинг има много съществена промяна. При досегашния режим данъкът се начисляваше на всяка авансова вноска и накрая, когато се прехвърляше собствеността, окончателно се изчистваше сделката и се издаваше последна фактура.
Сега това се променя. При финансовия лизинг вече данъчното събитие настъпва в момента, в който се предаде стоката на купувача, без значение, че не е прехвърлена собствеността.
Това означава, че при договорите, в които има клауза, че собствеността се прехвърля с плащането на последната вноска, се начислява данък върху цялата стойност на съответната стока в момента на нейното предаване, независимо че собствеността реално ще премине в края на лизинговия договор.
Тук следва да се обърне внимание на заварените случаи. За лизинговите договори, сключени преди влизането в сила на новия закон за ДДС, тези сделки ще се обложат по стария режим, т.е. ще се обложи всяко плащане, а няма да се обложи цялата стойност на сделката в нейното начало.
За тази цел компаниите, които са доставчици по такива сделки, трябва да подадат в началото на годината в Националната агенция по приходите (НАП) специален опис с така сключените лизингови договори.
По договор, който не е включен в такъв опис, се смята, че възниква данъчно събитие на 1 януари 2007 г. и тази компания следва да начисли ДДС върху цялата стойност на съответната стока.
- Възможни ли са проблеми при издаването на фактури от фирмите, които търгуват с транспортна техника или купуват такава на лизинг от Общността?
- Не смятам, че ще има проблеми. Наистина данъчното събитие се измества, настъпва по-рано, може би данъчната основа ще се получава наведнъж, а не на вноски, но от друга страна фирмите, които закупуват подобни стоки, в повечето случаи ще имат право на данъчен кредит и не би трябвало това да ги натоварва.
- Ще се признава ли ДДС за ползване на хотел и други разходи, които се правят по време на командировка на служителите на фирмите?
- В закона за ДДС е предвидено, че за нощувките и за пътните ще се ползва данъчен кредит.
- Каква е промяната при идентификационните номера на фирмите, регистрирани по ДДС?
- Идентификационният номер е БУЛСТАТ номерът с добавка BG пред него. Това е номерът, с който българските компании се идентифицират пред своите клиенти и доставчици от ЕС.
Идентификационният номер влезе в сила от 1 януари 2007 г. Всяко заинтересовано лице може да провери в интернет дали дадена българска фирма е регистрирана по ДДС или не.
- Какви промени като цяло очаквате да настъпят в данъците сега, след като сме член на ЕС?
- Не бих казал, че ще настъпят някакви грандиозни или кой знае какви промени. Промените са свързани най-вече с необходимостта от хармонизиране на данъчните закони с европейското законодателство.
В Закона за корпоративното подоходно облагане те засягат три директиви. Едната е за дивидентите.
Според нея при определени условия, нямат да бъдат облагани дивидентите, които българските компании изплащат на своите дружества майки, когато те са от държава членка на ЕС, и съответно, обратно - дивидентите, които български компании получават от ЕС, няма да бъдат облагани.
Втората директива е за необлагане на лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения, които се плащат между дъщерни дружества и дружества майки, когато става дума за държави членки на ЕС.
Третата директива, която се смята за най-тежката и трудна за въвеждане директива, е за сливанията и вливанията. Тя предоставя определени облекчения или по-скоро отлагане на данъчните задължения, които произтичат от такива операции.
И трите директиви са въведени много успешно в новия закон за корпоративното подоходно облагане. Надявам се, че няма да има проблеми за бизнеса да се запознае със съдържанието на новите разпоредби и да ги прилага коректно. Разбира се, това се отнася и за администрацията.
Промяна при Закона за корпоративното подоходно облагане е, че когато се изплащат доходи на физически лица, които не са търговци, разходът ще се признава не при начисляването му счетоводно, а когато той действително бъде изплатен.
Що се отнася за Закона за облагане на доходите на физическите лица, следва да се отбележи същественото стесняване на кръга на патентното облагане - то вече ще се прилага само за физически лица, няма да се отнася за компании. Патентните дейности в общи линии са запазени във вида, в който бяха преди.
Другото в този закон е въвеждането на Директивата за спестяванията на ЕС - няма да се облагат доходите от спестявания на физически лица от други държави членки.
Но от друга страна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предстои приемането на разпоредби, произтичащи от членството ни в ЕС. Те постановяват, че НАП ще събира информация за лихвите, които получават физическите лица от другите страни членки в България и ще обменя тази информация със съответните администрации в тези страни.
- Можем ли да кажем, че в ЕС бизнесът ще работи по-добре?
- Силно се надявам. Европейският съюз, както всички много добре знаем, е огромна възможност, както за бизнеса, така и за обикновените хора - имаме 27 страни членки, между които няма граници - стоки, хора, услуги, капитал се движат свободно, което създава наистина огромни възможности.
