К метските избори в София все повече напомнят за репликата от филма "Опасен чар" - роднина-милиционер-роднина-милиционер. В осъвременен вариант: генерал-банкер-генерал.
Поне ако се съди по досега обявените кандидатури - сегашният кмет Бойко Борисов и бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов оформят генералската линия.
Общият кандидат на СДС и ДСБ, обявен в понеделник, Мартин Заимов, е представителят на банкерската нишка в кметската надпревара за София. Още в началото на XX век ген. Владимир Вазов се е пробвал като кмет на София. Ако се пренесем в по-ново време - кандидатирането на банкери за градоначалници на столицата се превръща втрадиция.
Статистиката обаче е жестока към тях- досега нито един банкер не е успял да се добере до креслото на кмета на "Московска" 33.
Софиянци, въпреки многобройните си лъкатушения през годините, досега са доказали постоянство само по два пункта - не избират банкери и представители на соцпартията.
А точно БСП на два пъти е пробвала банкер за кмет. През 1995 г. Венцислав Йосифов, издигнат от Инициативен комитет, стигна до балотаж със Стефан Софиянски. Страната може би беше червена (ако се водим по прословутата карта на Клара Маринова) , но София си беше твърда синя крепост.
През 1999 г. БСП предпочете класическия сблъсък - ляво-дясно и извади партиеца Румен Овчаров (мечтания, но несбъднал се противник на
Бойко Борисов на тези избори) срещу неизменния Софиянски.
В най-силните години на кабинета "Костов" победата на СДС си беше предизвестена. Овчаров загуби, при това болезнено - още на първи тур с 23,96%.
Само най-любознателните помнят, че трети тогава беше "отцепникът" от червените редици Николай Камов, далеч назад с 4,6%.
През 2003 г. вторият банкер, избраник на червените, Стоян Александров имаше по-добро постижение и стигна до балотаж. Тогава Софиянски вече се явяваше като представител на ССД.
На първия тур двамата бяха с доста изравнени позиции (29,93% срещу 28,67%), та се наложи дори Иван Костов да ходи да гласува с отвращение за Софиянски.
Тогава обаче десницата вече беше поела път с ускорение по наклонената плоскост надолу - разединена и с непонасящи се лидери.
За първи път в София десните имаха няколко кандидати - освен действащия кмет - вече с доста позавехнала и нееднозначна слава (тогава моделът "Софиянски" от синоним на добро управление придоби нов смисъл - корупционен), в битката се спуснаха и тогавашната ли-дерка на СДС Надежда Михайлова (трета с 22,50%) и Любен Дилов-син в коали-
цията "Баба, дядо и внуче" (Гергьовден, ДП и БЗНС-НС).
Като екзотична подробност остана представянето на кандидата на управляващата НДСВ Васил Иванов-Лучано и явяването на ДПС за първи път на избори в столицата - с Росен Владимиров.
През 2003 г. подредените политически пластове в столицата започнаха да се разместват, а през 2005 г. носталгиците с прискърбие признаха края на традиционната синьо-червена битка.
На частичните избори преди две години, почти като символ на призната загуба, десни прибягнаха до провалилия се при червените ход - предложиха банкер за кмет.
Бившият шеф на БНБ Светослав Гаврийски като кандидат на ДСБ взе 16,8% и третото място.
БСП заложи отново на партийна кандидатура - депутатката Татяна Дончева. На балотажа Бойко Борисов я победи със стабилна преднина. Показателно е, че и в 24-те района Борисов надви Дончева.
(За сравнение през 2003 г. имаше райони, в които Стоян Александров беше взел сериозен превес - "Красно село", "Изгрев", "Младост", а в "Красна поляна", "Илинден", "Искър" победата на Софиянски беше на кантар.)
През 2003 г. БСП за първи път имаше най-много общински съветници -19, но не успя да сформира мнозинство.
Сега в битката за Столична община ще трябва да се доказват - ГЕРБ (партията според социолозите гребе гласове с пълни шепи и от ляво, и от дясно, но и избирателите й са и от най-трудно предсказуемите), БСП (чието твърдо ядро става все по-малко и която още ближе рани от отлива на гласоподаватели на евровота), десните (в името на старата слава, а и на много бизнес интереси)...
Изненади крие и изборът на районните кметове, за които ще се гласува пряко.
За момента е ясно, че избирателите стават все по-непоследователни в партийните си любови и все по-отегчени от идеята да гласуват.
--------------------------------------------------------------
1995 г. - втори тур
Стефан Софиянски (СДС) - 57,59%
Венцислав Йосифов (БСП) - 42,41%
1999 г. - първи тур
Стефан Софиянски (ОДС) - 69,04%
Румен Овчаров (БСП) - 23,96%
2003 г. - втори тур
Стефан Софиянски (ССД) - ,53,78%
Стоян Александров (БСП) - 46,22%
2005 г. - втори тур
Бойко Борисов (независим) - 68,5%
Татяна Дончева (БДП) - 31,5%
криза, която тихо расте" />
