К ато старите дрехи, езикът на някогашната Студена война е удобен, но неподходящ. "Западът" не е западен. "Източна" Европа вече не е източна; централна Европа вече не е централна, пише британското списание в броя си от 11 октомври.
Дефинициите никога не са особено смислени, както показва един поглед върху картата и кратко пътуване през историята. НАТО, смятана за съюз на "западни" и "демократични" нации, включва Турция и Гърция, и двете в източния край на Европа, и двете изтърпели диктатури, представяни като борба между тоталитаризма и свободата.
"Изтокът" съдържаше малко повече смисъл бидейки военен блок простиращ се от западните части на Бохемия до Беринговия проток. При все това, голяма част от него бе далеч по-западняшка от повечето от "Запада".
Финландия и Швеция бяха "западни", но неутрални. Югославия беше неутрална, но не бе "западна".
Някога беше дързост да се говори за "Централна Европа" предвид на това, че Желязната завеса не беше единственото разделение: може би Унгария, Австрия и Словения са имали в по-голяма степен обща култура, история и манталитет отколкото е предполагала тяхната геополитическа ориентация. Сега този термин има малко повече от метереологическо значение.
"Нова Европа" е удобно наименование за бившите комунистически страни, но значи малко. В какъв смисъл Полша, която съществува като държава от 966 г., е "нова", след като творения на 19-ти век като Германия са "стари"?
Дори изразът "нови демокрации" е странен: полската конституция от 1791 г., първата в Европа, проправя пътя на демокрацията на континента. Осемте "нови страни членки" повече не са нови откакто Румъния и България се присъединиха.
Да се вглеждаш в недостатъците на съществуващите термини е по-лесно, отколкото да измисляш нови. Но ето няколко опита.
Първо, забранете думата "демокрация", която се е изхабила от злоупотреба. Ако Владимир Путин описва себе си като "идеалния демократ", той се вписва добре в термина, наред с Корейската народнодемократична република и изпитващите носталгия по Германската "Демократична" Република.
Демокрацията твърде често означава купуване на гласове, нагласени избори и закон на тълпата.
Три по-добри понятия са "управление на закона", "свободен" и "обществено съзнание". Първото ще рече, че изпълнителната власт е подчинена на абстрактен кодекс от правила, наложени от смели хора отвън: с други думи, дори и президентът може да бъде свален от власт. На това се основават частната собственост, стабилните договори и приложимите граждански права.
"Свободен" е малко по-широко понятие: то означава страни, в които можеш да се оплакваш, сам, с други хора или масово, за неща които не харесваш, без да се страхуваш от репресии от страна на обектите на критика. Можеш също да пишеш на вестник или да създадеш такъв, да се включиш или основеш група за натиск.
"Обществено съзнание" е най-важният термин: той въплъщава идеята, че личният интерес и семейните връзки не са пълновластни и че грубото патриотично чувство не е единствената абстрактна идентичност, която заслужава вярност.
"Общественото съзнание" е това, което създава силни институции, едновременно обществени и доброволни. То прави обществата самокритични и саморегулиращи се, и животът за всеки става по-сигурен, по-приятен и по-резултатен.
Има голяма нужда от подходящ термин за страните по света, които са свободни, управлявани от закона и с обществено съзнание, който да замести подвеждащият и отблъскващ "Запад", носещ ехото на колониализма, самодоволството и културното превъзходство.
Най-добрият кандидат засега е терминът "отворени" общества - дело на Карл Попър и подкрепян енергично от филантропа Джордж Сорос. Терминът има предимството, че съществува негов готов антоним: затворени общества.
По-добрата терминология означава по-ясно мислене, но не гарантира успех. Следи близо 20 години, резултатите от шеметните и щастливи години в края на осемдесетте изглеждат обезпокоително крехки и мимолетни.
Затворените общества преуспяват; отворените са неспокойни и деморализирани. Вместо да си задаваме въпроса кога най-сетне ще възтържествуват ценностите на "отворена Европа", може би е по-добре да се замислим дали те ще оцелеят.
Това е новата Dacia Spring, най-достъпният европейски EV">
