Понякога мама ми казва Марто Белята, а друг път Марко. Марко като Марко Поло или като Марко Кралевити. В училище ме наричат Непробиваемия, заради битките с блейдове.
Според мен, съм като Говорещия с кучета, само че умея да разбирам езика на водата.
Чували ли сте как се плиска морето? А колко шумна е селската чешма? Как ромоли изворчето? Как припява капчука?
А каква е песента на водата в градския басейн? А във водопровода?
Дадох обещание и ще го изпълня! Ще разкажа!
Веднъж бях сам в гората. Обичам да наблюдавам мравките и бръмбарите-рогачи. От малък с часове ги съзерцавам и се дивя на упоритостта и на усърдието им. Чух, че някой ме вика. Огледах се и видях Капчица. Но, не тази от рекламата за секундното лепило. Не! А една такава малка, ефирна, прозрачна и разпръскваща ухание на свежест като една фея. Само да знаете колко е звънливо гласчето й! Капчица ме покани да я последвам, за да ми покаже дома и семейството си. Подадох ръка и потънах в прохлада. Само след миг се оказах на най-невероятното място на земята. Каква синева само! Не можех да затворя уста и да въртя очи във всички посоки. Капчица търпеливо ме изчака да се успокоя и ми подаде да разгледам един страхотен 5D албум. Той ми даде възможност да се слея със спомените на Капчица и за секунди да стана част от тях.
Знаете ли, че водата е безсмъртна и всемогъща?! Даже и Драконов грохот не може да я пробие! Капчица и семейството й са били на Земята много преди хората, дори преди динозаврите!
„Разлиствам” албума ...
В началото Капчица е много бистра и чиста, но много самотна. Тя дори не подозира за силите, които притежава.
Ето, че тя дарява част от себе си на растенията и животните. Тя е все така бистра и чиста, но и щастлива, че има приятели, за които да се грижи.
А! ... Появиха се и хората. И на тях Капчица дарява част от себе си.
В началото човекът е безпомощен. Водата му помага много. Защитава го от пожарите, дава му храна, дори го лекува. Човекът обича и зачита водата. Грижи се тя да е бистра и чиста. По това време Капчица е много доволна и щастлива.
Гледайте! Капчица е притеснена!
Човекът измисля парния локомотив, строи големи градове и фабрики, залоства водите на реките в огромни язовири. Никога водата не е била така мръсна!
Прелистих албума на друга страница.
О, ооо! Водата е много тъжна и изморена. Тя не може сама да се пречисти. Силите изчезват. Водата е болна и се страхува, че умира, а заедно с нея и растенията, и животните, и ...
Много се натъжих. Чудех се как мога да помогна. Сега съм толкова малък. А и кой ще повярва на мен – Говорещият с водата?! ...
Имам план.
Ще порасна!
А до тогава с моите приятели-съученици, еко доброволци, ще почистваме брега на морето. Те ще ми повярват, знам!
Мога още ... да рискувам и да разкажа на възрастните за Капчица.
Да ги накарам да се вслушат в песента на свободната и чиста вода.
Да чуят плача на замърсените реки и писъка на водопровода.
Мога да поема този риск, нали?!
