Не щеш ли, лоши дни настанали за хубавата земя. По дърветата шумолели найлонови торбички, тревата се осеяла с празни опаковки, а животните от гората бягали все по-навътре в нея. Макар бегло, това забелязал и Минчо. След кратка разходка в гората, той седнал край близката река да отпочине. Затворил очи и умът му се спуснал със скоростта на реката в незнайна посока. „Водата успокоява. Каква наслада!”, помислил си за негово съжаление „отрезвен” Минчо. Гледката с отворени очи не била толкова красива, колкото в неговото съзнание. „Ех, тези младежи, пак са идвали до реката и са си забравили боклуците. Няма да се научат! Ще дойдат пролетните дъждове и ще я патим в село пак…”. Двата бряга на малката горска рекичка били „застлани” с различни видове боклуци. Потокът се опитвал със „собствени” сили да почисти отпадъците, но поемал риска след време те да го запушат. Минчо се обърнал с тъжен поглед към рекичката и тръгнал с надеждата да успее да убеди своите съселяни да дойдат и почистят местността.
В другият край на гората Димитър търсел гъби. Жена му заръчала да не се връща с празна кошница и той бил концентриран в мисията си. В този момент странен звук привлякъл вниманието му. Димитър оставил кошницата до един стар дъб и последвал звука с цел да намери източника на разсейващия шум. Направил няколко крачки и до реката видял мъж, който стенел от болка. Гъбарят се затичал и след като стигнал до пострадалия го попитал:
- Как си, друже? Добре ли си? Да не те е нападнала мечка?
- Не! Кракът ми се омота в някакво въже, което било под листата. Загубих равновесие и паднах от онази височина там – посочил с измъчен поглед мъжът - Казвам се Илия.
- Аз съм Димитър. Но крака ти може да бъде счупен, ще трябва да го превържа.
- Ех, каква красива природа имаме… Все ще се намери някой да хвърли някой боклук в гората! Тук, все едно, няма кой да го намери. Ето, виж... – изразил своето разочарование Илия.
В същото време Димитър, без да обърне внимание на тези думи, намерил две подходящи пръчки и превързал крака на пострадалия Илия.
В близост до инцидента Минчо вървял умислен и търсел най-добрите доводи, с които да убеди съселяните си в значимостта на почистването на реката. „Много от вас, съселяни, ползват реката за поливане. През лятото децата си играят край нея, а също така мъжете ловят риба. Ако се замислим сериозно, тя ни помага да храним семействата си. Трябва да я почистим, за да може това да продължи. Освен това, през пролетта валят обилни дъждове, които могат да наводнят селото. Много от нашите къщи са в близост до реката. Така, ако не й помогнем, тя от наш помощник, ще се превърне в наш враг!” В този момент силен мъжки стон прекъснал мислената реч на Минчо. Той се ослушал, за да се ориентира за посоката на звука и опипал калъфа на ножа, който стоял на кръста му. Изкачил близката височина и до реката видял двама мъже. Единият се опитвал да премести другия, който бил с превързан крак. Минчо се спуснал надолу и след миг се озовал при източниците на шума.
- Добър ден, другари. Какво се е случило? С какво мога да помогна?
- Добър ден. Мисля, че е със счупен крак – отвърнал Димитър със загрижено изражение.
- Само да ги видя тези, които хвърлят боклуци в реката и край нея! Ще ги накарам да почистят всички реки и поточета в планината – измърморил Илия и вдигнал дясната си ръка - Какви хора сме ние?
- От болката приказва глупости - казал Димитър.
- За съжаление си много прав, приятелю. Идвам от другия край на гората и реката навсякъде е пълна с боклуци. Хубавата ни планина се е превърнала в сметище. А ако погледнеш отгоре, сигурно е много красива – съгласил се Минчо.
Тримата мъже се замислили над последните думи и настъпила пълна тишина. Илия се „върнал” в детството си и си спомнил безкрайните игри край реката със съседските момчета. Той също си спомнил за най-голямата си любов и настояща съпруга - Елена, която срещнал също край реката. В същото време Димитър се пренесъл в моментите, когато баща му го учел на тънкостите на речния риболов. А Минчо продължил прекъснатите си по-рано мисли за почистването на местността. Погледите и на тримата показвали решителност за справяне с проблема.
В този момент странен шум от близките храсти „събудил” мъжете. От там изскочила сърна, която се насочила към реката. Малкият горски обитател стигнал до брега и преместил няколко празни бутилки, за да си направи място за вода. Докато Минчо, Илия и Димитър се опитвали да осъзнаят случващото се, от двата бряга на реката се появили още няколко сърни. Животните преместили също пречещите им боклуци. Нагазили във водата. Тримата мъже се спогледали. Обърнали поглед към реката, за да се уверят в случващото се. Животните продължавали да избутват отпадъци от реката. След известно време край брега се събрала голяма купчина с боклуци. Сърните вече спокойно отпили от водата и се върнали в гората.
-Момчета, виждате ли това, което аз виждам – споделил с разширени очи Илия.
Останалите кимнали утвърдително. Илия продължил:
- Не ни е срам, всички до един! Радваме се на природата… толкова много, че само я използваме. Това не е нормално! Всички сме неблагодарници.
- Имам предложение. Нека съберем всички от село. Да почистим реката, защото това е най-малкото, което можем да направим. Видяхте какво правят животните – казал Минчо.
- Дадено, момчета. Да се хващаме на работа – включил се и Димитър в инициативата.
- Илия, ти оставаш тук. Не можеш да се движиш. Аз и Митко ще доведем останалите от село – казал Минчо.
***
Минало време. Минчо копаел в градината си. През пролетта изградил система за поливане, свързана с реката. Това улеснило работата му в градината. Резултатите не закъснели и реколтата била добра.
- Добър ден, Минчо – провикнал се през оградата Илия.
- Добър да е! Възстановяването върви добре, радвам се за теб – усмихнал се Минчо.
- Да, за щастие е така. Скоро ще ходя без помощта на тези патерици – вдигнал едната във въздуха Илия – Минчо, какви същества сме ние хората! Ако не бяха онези животни, кога ли щяхме да се замислим за реката и да направим нещо за нея?!
- Те ни дадоха такъв пример, какъвто и най-големите еколози не могат. Трябва да пазим природата като очите си. Ние сме свързани! Погледни градината ми - ако водата от реката я нямаше, тази реколта само бих я сънувал. Но сам нямаше да постигна нищо – природата щеше да остане мръсна, а и нямаше да имам двама от най-добрите си приятели – засмял се Минчо и го потупал по рамото.
- Така е, приятелю! Капка по капка - вир става, човек след човек – чудеса прави!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!