Трите кита, които градят отношението ни към този природен дар – водите в България, са: какво имаме, как да го опазим и как да го използваме. Особено в периоди на интензивни климатични промени като сегашния.
С какви водни ресурси разполагаме?
Географското разположение на България е такова, че на територията на 111 хил. кв. км са разположени море, реки, язовири и езера.
Черно море има излаз на 6 държави, като България е една от тях. То се разпростира на 378км.
Реките в България могат да бъдат групирани в 4 режима: преобладаващо снежно-дъждовен, дъждовно снежен, дъждовен и карстов режим.
Най-дългата река е Искър / 368км. /, която извира от Рила планина и се влива в р. Дунав. Останалите притоци на р. Дунав извират от Стара планина - реките Лом, Огоста, Вит, Осъм, Янтра. От тях с голяма водосборна площ е р. Янтра /дълга 258 км. и площ - 7862км2/. Река Камчия / 245км./ представлява най-дългата и най-голяма по водосборна площ река. Най-голямата българска река в обсега на Егейския отточен басейн е р. Марица /дълга 321 км. и площ - 21084 км2/. Река Арда пък се характеризира като запълваща по-голямата част от Източни Родопи. Река Тунджа /дълга 350 км и площ 7884 км2 / е най-пълноводният приток на р. Марица. А една от най-големите реки в България е Струма /дълга 290 км. и площ - 10797 км2 /.
Езерата в България са естествени, крайморски, тектонски, карстови , свлачищни крайречни езера и блата. Някои от по-големите езера са Седемте рилски езера, Василашките езера и Кременските езера.
Язовирите са изкуствени езера за регулиране на речните води с оглед тяхното рационално използване. В България са изградени над 2200 язовира с максимална сумарна вместимост около 7 млрд. м3. Сред по-големите язовири се нареждат Ивайловградският, язовир Батак и язовир Искър.
Как да опазим водите на България?
Според международни проучвания България се нарежда като една от петте най-бедни на водни ресурси страни, въпреки немалкото речни басейни. Около 2300-2500м3 е средното годишно количество вода на глава от населението. Средното за Европа е 5300м3.
За да се опази водният ресурс, мерките, които трябва да се вземат, са в няколко насоки. Като ключовият проблем се крие в развитието на големите отрасли, употребяващи вода и замърсяващи природния ресурс.
Какво е необходимо да се направи? Трябва да се модернизират технологиите за производство – добра идея е да се използват безводни или маловодни технологии, да се въведе многократно използване на водните ресурси. От много съществено значение и да се изградят и използват по-ефективни пречиствателни станации и за битовите, и за отпадните води.
Трябва да се работи и върху културата на потребителите на вода. В Западна Европа, където има наложена еко политика и култура, са изобретени различни методи за „пестене” на вода. Пример за това е изобретението на дизайнер, който е сътворил мивка, където от използваната вода се напояват цветя. Това е едно малко и на пръв поглед странно изобретение, което би могло да служи за пример за приучаване на хората към пестене на водата. Верен път към екопотреблението и пречистването на водите е въвеждането и използването на иновативни технологии.
За какво се използва водният ресурс?
Неоспоримо първо място тук заема битовото потребление.
9% от енергията ни се добива във водни централи. В България има около 100 водноелектрически централи. Освен това цялата стопанска дейност се извършва благодарение на достъпните за експлоатация пресни води в реки, езера и язовири. Промишлеността, селското стопанство, водният транспорт – всички тези основни икономически стълбове се градят на база водни ресурси.
Съществена част от потреблението им е за лечебни цели. България е една от малкото страни с толкова много минерални извори. Минералната вода се използва не само за пиене, а и също така за лечение – балнеолечение / развито е в областите с минерални извори – Велинград, Сандански, Меричлери и др. /. Освен това лечебните бани се разглеждат и като перо от туризма на страната.
Водният природен ресурс е основа за развитието на морския и речен туризъм в България.
Какпа по капка, водата се грижи за нашия живот. Капка по капка трябва да бъде и нашата отговорна грижа към този природен дар – водата.
