Целият световен океан, който ни заобикаля, е образуван от една мъничка капка. Преди милиони години първата капка вода е паднала от небето, след нея още една и още една, и така се образувала локва. Като се събрали няколко локви, се появили поточета, след тях поток, след него река, след това езеро, язовири и морета, а най-накрая и огромните океани. Това е водата на Земята. Водата, която всяка минута използваме за нашите нужди, но все повече забравяме да пазим чиста.
Водата е част от природата. Без вода няма живот. Всеки организъм се нуждае от нея, защото тя ни подържа здрави и силни. Водата има хиляди свойства, за които обаче почти никой не знае, или просто не вярва в тях. За повечето от нас, тя е просто питейно и битово средство и сме свикнали да я използваме по навик, а не защото искаме и ни харесва. Всеки е вглъбен в ежедневието си, но никой не се досеща, че за да получиш нещо, трябва и да дадеш. Само че нас това, както и всичко,което не е свързано лично с нас, не ни интересува.
Разни организации, телевизии и други медии се опитват непрекъснато да правят кампании за това, да опазваме околната среда, да изхвърляме боклуците разделно и прочие. Даже преди около месец имаше и една национална кампания на една прочута телевизия „Да изчистим България за един ден”. Е, ще кажа, че съм доста разочарована, защото в края на деня работата беше свършена, както лисицата с опашката. Да, парковете и площадите бяха чисти, но защо никой не се досети за водните басейни? Защо никой не се досети да изчисти коритото на р.Струма, което е намаляло на половина с началото на летния период, и найлоновите торбички висят по клоните на дърветата. Гледката е ужасна. Дърветата приличат на плашила, а когато торбичките отново паднат в реката, рибите и останалите речни обитатели си мислят, че и при тях ще има карнавал или маскен бал, но със сигурност остават разочаровани, когато се оплетат в разноцветните „найлони” или когато усетят, че домът им е замърсен. А колко предприятия изхвърлят отпадъчните води в реките и езерата... После ние се храним с тези риби и ние се къпем в тези води. Да не говорим, че 90% от ресурсите на водните басейни се използват за напояване на земеделски култури, които се продават на нашия и чуждия пазар. Колко болести се пренасят, никому не е ясно.
Всеки може да стигне до извода, че без вода нищо не може да се прави. Не могат да се отгледат земеделските култури, не може да се прави хляб, не можеш да си измиеш ръцете, защото само със сапун не става. А предполагам се досещате, че и в направата на сапуна в един определен момент се използва вода. Така че, откъдето и да го погледенем, без вода няма как да се справим. Човечеството все още не може да осъзнае, че ако не пази водата чиста и я харчи безразборно, в един момент тя ще реши, че не й харесва да се държат така с нея и ще се изпари. Защото съм сигурна, че 90% от хората не я пестят. Ситуацията днес е следната: влизаш в банята, миеш си зъбите и през цялото време водата тече, обаче някой ти звъни по телефона, разбира се, не спираш кранчето и водата продължава да тече. Ние харчим по около 5 литра за едно миене на зъбите, а някои хора в Африка например нямат и 100 млл за пиене. Нека се замислим над това!
Водата е най-ценният ресурс на нашата планета. Всеки се нуждае от нея, а който твърди обратното, значи е луд. Ние всички бихме могли да обръщаме повече внимание на това, да я пазим чиста. Например, когато отидем на плаж, да си съберем опаковките от сладолед и чашките от кафе и да ги хвърлим в контейнерите или когато отидем на палатка покрай някоя река. Плавателните съдове също да си събират боклуците в чували, а не да хвърлят гуми и да разливат нефт. Защото едва ли на някой му е приятно, когато се къпе в морето да настъпи нещо твърдо и да си каже „Хей, намерих рапан!” и в следващия момент да се окаже, че в ръцете си държи кутийка от напитка... Но това трябва да се промени.
Промяната няма как да стане изведнъж. Всеки от нас трябва да допринесе малко поне. Ако всеки се погрижи, да изчисти водните басейни около дома си или вилата си, то тогава те биха били най-чистите места. Днес един ще чисти, утре ще се включат и втори, и трети и така един по един ще се съберат много хора, но трябва да е по собствено желание, а не защото някой така е казал. Както водата търпеливо капка по капка се събира и се образува езеро или пък си пробива път през камъка в пещерата, така и човекът бавно ще изчисти собствените си боклуци и тогава наистина ще живеем добре.
