Какво е всъщност водата? Проста молекула, вещество без вкус, цвят, мирис? Какво я прави толкова важна? Спомням си урока в учебника по биология-„Животът на Земята се е зародил във вода и съвсем естествено тя е станала и вътрешна среда за организмите. Човешкото тяло е около 70% вода, всички жизнени процеси протичат с нейно участие.” Факт. Но водата е й сякаш нещо живо, преминава през всяка наша малка клетка, също както реките като кръвоносни съдове циркулират в земния организъм, дарявайки с живот всичко, до което се докоснат в един безкраен кръговрат.
Струва ни се, че водата никога не може да свърши, тя само преминава от една форма в друга и е неизчерпаема, възобновяваща се и самопречистваща се. Дали е така? Възможно ли е да се сбъднат мрачните предсказания, че скоро водата ще бъде по-скъпа от петрола?
Облагодетелствани от това, че живеем на място, богато на пресни води, ни е трудно да си представим червената, напукана земя на Африка, молеща се за поне капка дъжд и хора, изминаващи километри за да си набавят скъпоценната течност. Страшно е като се замислим колко вода се изразходва за всяка наша дейност, за всяка една промишленост, как всяко едно замърсяване, на почвата или на въздуха, в крайна сметка попада отново във водите и как това повлиява върху водните организми и върху екосистемата като цяло. Страшно е, и за това не се замисляме.
Да проследим най-общо пътя, който изминава една единствена капка вода, от образуването и в облаците до вливането и в морето и обратното връщане в атмосферата под формата на пара. Представяме си, че нашата дъждовна капка попада директно върху почвата. По пътя си до там обаче, тя вече е повлякла със себе си най-различни замърсители на въздуха като аерозоли,прахови частици, токсични газове и други .От тук капката има два пътя-или да се всмуче от растенията, които я използват за своите жизнени процеси, или да продължи към подпочвените води, като междувременно се е обогатила и с някой друг почвен замърсител-пестициди или хербициди, ако земята е обработваема. Попадайки в река всяка капка може да се сблъска с целия коктейл от замърсители, който и предлагат битовите и промишлени отпадни води, които често не са качествено пречистени.Крайната инстанция е вливането в морето, където има вероятност капката ни да стане жертва на нефтено замърсяване от някой танкер.След цялата тази Одисея, капката може спокойно да се изпари и да се върне обратно в атмосферата .Извършвайки този кръговрат обаче, тя оказва влияние върху всяко живо същество, до което се докосне.Замърсените води водят до нарушаване на кислородния режим на водните басейни, до необратими изменения върху растенията,животните, а оттам и върху човека.Повишаването на температурата на водата в резултат от климатични промени или от използването и за охлаждане на атомни реактори също оказва негативно влияние върху водните организми, привикнали да живеят в определени температурни граници.Да, всичко в природата има своето място и роля.Нарушаването само на един компонент води до разстройване на целия организъм.
Казват, че поради така популярното глобално затопляне, африканската пустиня ще пропълзи през океана и ще се разпростре по южните брегове на Европа, че ще се изместят поясите, че климатът ще се обърка, което ще доведе до засушаване в едни части на света и наводнения в други. Дали ще стане така, не знам. Не си падам по такъв вид апокалипсис. Убедила съм се, че природата е съвършен организъм, изключително приспособим и изобретателен. Намира начин да излезе от всяко положение и може би ще се справи дори с раковите клетки, каквито се явяваме ние, хората. Парадоксалното в случая е, че ние също сме нейно творение, макар да я рушим. Може би именно подтиквайки нашата еволюция в друга насока, тя ще успее да се спаси. Човешкия прогрес не може да спре и да се върнем обратно в първобитния строй, като героично се откажем от удобствата на днешния свят в името на планетата. Мозъците ни ще продължават да търсят, да откриват, да изобретяват новото, но този път геният им може да е насочен към съхраняване на богатството, което ни е дала природата с грижа за света, който ще бъде след нас. Естествено, не всеки може да измисли универсално пречиствателно устройство или метод за обезсоляване на морската вода. Всичко опира до самосъзнанието, и колкото и нищожно да ни се струва личното ни усилие, то е ,което можем да дадем, дори да става въпрос само за ежедневието.
Свързани сме с водата още преди да се родим, плували сме преди да се научим да ходим и въпреки, че не можем да живеем в нея, не можем да живеем и без нея. Човешкото съществуване се завърта като водовъртеж около водата, градовете и селищата по цял свят са се издигали близо до реки или морета, пътища за откриване на нови светове. Присъства в народни приказки и песни, поговорки дори с мистичен образ, като изцерителка, дар, най-скъпоценно богатство. Дали Синята планета ще стане Червена като Марс, ледена пустиня или вулканично, огнено кълбо без живот? Може би както човешкото тяло с времето губи вода и старее, става сбръчкано и съсухрено, така и Земята губи своята красота. Някой беше казал, че хиляди са живели без любов, но нито един без вода, така че докато я има нея, ще ни има и нас.
