Някога не е имало нищо на света. Тогава от безкрайната тъмнина и страховитото мълчание са се оформили галактики, системи звезди, планети... Появили са се наи-различни предмети, растения, животни и накрая хора.
Интересен е подходът на природата. Всичко градено за милиони и дори милиарди години, би могло да бъде разрушено само за няколко десетилетия от последното и най-странно създание на Вселената – човекът. Може да се каже, че има нещо като много тънка граница между създаването и разрухата.
Изумително е държанието на някои хора към даденото им наготово от природата. Когато стане горещо отиваме на море. Когато е студено се скриваме в уютно затоплените си домове. Така и повечето хора не забелязват оставащите след нас боклуци по плажа и не знаят колко гори се изсичат, за да се стопли повече от половин България.
Ние, българите сме късметлии. Страната ни може да е малка, но достатъчно уютна. Красивите гледки на разнообразния ни релеф и прекрасните животни са навсякъде и са най-разнообразни. Имаме плажове, планини, равнини и низини, които можем да видим и в четирите различни облика на сезоните. Но колкото повече имаме, толкова повече се стараем да разрушим богатството си. Горите – изсичат се; въздухът, водата и почвите – замърсяват се; боклукът – захвърля се; природата – унищожава се.
Мъчно е да гледаш как минимално количество от хората разбира риска от действията си върху природата. Но още по-мъчно е да виждаш последствията от постъпките ни. Не намирам за странно, ако вместо дърва за отопление, използваме ток от вятърни и водни електроцентрали или от слънчеви батерии. Не е грозно, ако не оставяме боклука на улицата, а в коша. Не е лошо, ако махнем дизеловия двигател и си сложим воден.
Всяко едно нещо във Вселената си има противоположност. Антонимът на небето е земята, на мракът – светлината, на нищото – нещо, а на човекът е природата. Каквото и да правим, рано или късно ще трябва да поемем отговорност за постъпките си. Никой не може да бъде по-силен от природата.Всеки път, когато човекът създава по-добър капан за мишки, природата създава по-усъвършенствана мишка и така, докато природата не създаде по-велико свое творение и от хората.
Вероятно има някакъв ред в природата. Някои казват, че той приличал на живота на един човек: раждаш се; живееш, а накрая умира, заедно с абсолютно всичко, което е направил през целия си странен живот.
Малко по малко продължава безсмислената „битка” на човека срещу природата. Капка по капка рушим това, което ни се дава наготово в желанието си да задоволим собствените си прищявки по най-лесния и евтин начин, който смятаме за възможен. Тази, така наречена „игра”, може да продължава десетки, стотици, дори хиляди години, но е ясно, че няма да продължи вечно.
Възможността да живеем по-дълго в хармония с околната среда, може трябва да бъде една от главните цели на съвременното общество и на абсолютно всички хора. Не само на малцина от тях, които се мъчат да променят света и са спрени.
