Оценяваме колко
е важна водата
чак когато
кладенецът пресъхне.
(Бенджамин Франклин)
Капка... Колко малко, нищожно и незначително звучи..Какво ли може една малка капчица? На кого ли е нужна изобщо?
Капката... Трябва ли да се притесняваме за съдбата на всяка една капчица? Та ние ползваме по стотици литри вода на ден, можем ли да мислим за всяка една нищо и никаква си капка? Все пак си имаме доста по важни занимания от това да се тревожим за капките – ехо-о-о-о, никой в skypeиfacebook не обсъжда миниатюрните и несъществени капки. Имаме си по-сериозни проблеми, за коите да се притесняваме – „Какво ще облека днес?”, „С кого ли да изляза?”, „Какво да гледам по телвизора?”....
Познахте се, нали? Аз съм една от Вас -младото поколение, бъдещето на Земята. НИЕ сме тези, които ще спасим света, ще го избавим от кризата, ще решим проблемите, ще изчистим природата. НИЕ държим бъдещето на света в ръцете си!!!
Хей, Свят! Как се чувстваш? Ние ще се грижим за теб. Притесняваш ли се? Недей, ние сме сериозни. Винаги ще бъдеш гримиран и с хубава прическа. И спокойно, дрехите винаги ще са в тон с чантата и обувките. Знаеш ли, винаги ми е било чудно защо те наричат „Синята планета”? На фона на тези технологии и механизации мисля, че сивият цвят би ти отивал повече. Добре, че приятелите ми са се заели вече с този проблем и са започнали да превръщат сивото в синъо. Не се притеснявай, и ти ще си в крак с модата.....
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Звучи смешно, дори абсурдно, нали? Но е факт. Факт е, че ние-хората-егоистите мислим само за себе си и за повърхностните неща. Факт е, че много говорим и нищо не правим. Факт е, че знаем, че унищожаваме планетата си, но това не ни интересува. Факт е, че „синъото” от земята ни постепенно се превръща в „сиво”, и е факт, че затова сме виновни само и единствено ние.
Да се върнем на капката. Нищо и никаквата, малка, незначителна капчица. Тази една нищожна капка на секунда се равнява на 1200 литра вода на година. Интересно... Какво ли би станало тогава, ако в продължение на година всички ние - „хората”,ако изобщо можем да се наречем така, оставим недобре затегнати кранчетата на чешмите си? Ако приемем, че населението на земята е около 7 млрд, то от безхаберие бихме изхабили 7 000 000 000 х 1 200 = много, много литри излишно похабена вода. В такъв случай май се оказва, че капката не е чак толкова незначителна... ?
Няма нужда да описвам всички свойства и качества на водата. Всеки знае феноменалните и способности. Няма смисъл и да изброявам на колко много места и за колко много неща се употребява тя. Мисля, че и с това всички сме наясно. Знаем, че водата е здраве, красота, сила, дори живот. На всички ни е известно, че водата е неохбодима за съществуването ни и че тя е причината планетата ни Земя да е единствената, на която има живот. Аз съм сигурна, че хората осъзнават, че трябва да пестим водата и да я пазим чиста. Единственото, което не разбирам, е ЗАЩО не го правим?
Преди време поетите ни с радост и гордост са възпявали реките, планините и красотите на страната ни. Дали Вазов е знаел, че ,,Тихият,бял Дунав” от негово време днес се е превърнал в многоцветната река от приказката „Златното момиче”. Черно, сиво, кафяво – цветовете не се менят според характера на човека, стоящ на брега, а според това, коя фабрика си изхвърля там отпадъците. И, чак звучи нереално, но е истина - ако се потопите във водата, със сигурност ще извадите дар от нея. Е, няма да е съндъче, пълно със змии или злато, но може да нещо дори по-фантастично – торбичка, чашка, опаковка... Приказка!!!
Позволих си да използвам за мото на моето есе една мисъл на Бенджамин Франклин. За да се разбере напълно, със сигурност „водата” и „кладенецът” трябва да се разглеждат като метафори, но тя е много подходяща за нашия случай в буквалния си смисъл. Представете си какво би станало, ако кладенецът наистина пресъхне. Трудно ви е? Така е, да, защото водата толкова много е навлязла в ежедневието ни, че животът без нея изглежда немислим. Дори не се замисляме, че за почти всяко едно действие ни е нужна вода. Просто я приемаме за даденост, което, разбира се, е много неправилно. Но все пак аз ще Ви помогна да си представите, че кладенецът пресъхва. Просто се сетете каква паника настъпи последния път, когато спряха водата. Тогава за секунда Ви мина през главата, че животът ни наистина зависи от нея. Не можахте да сготвите, да се измиете или изкъпете, бяхте жадни... Е, купихте вода и храна от магазина, избърсахте ръцете си с мокра кърпичка, взехте душ на следващия ден, когато водата дойте. И разбира се в мига, когато отново имахте на разположение вода, забравихте онази прокраднала се мисъл за стойността и ценността й. А сега нека си представим, че водата спре завинаги. Съжалявам, но тогава няма да можете да си купите нещо за ядене , защото без вода никой няма да може да го приготви. Всички предприятия, фабрики, заводи биха преустановили работата си, защото просто без наличие на вода е невъзможно да продължат. И вземането на душ също ще се окаже непосилна задача. А знаете ли колко дни може да живее организмът Ви без вода? Не повече от девет. Тоест, ако изведнъж водата изчезне, на човечеството му остават най-много девет дена живот. Е, сега стана ли Ви ясно какво би станало, ако кладенецът пресъхне?
На мен лично ми омръзна да се правим на защитници на природата и на много знаещи. Омръзна ми да слушам, че за всичко са виновни политиците и урпавниците. И затова, че си изхвърляме боклука през терасата, пак ли те са виновни? Непрекъснато в сила влизат нови закони, които биха подобрили живота ни, но има ли кой да ги спазва? Всички се оплакват - „По улиците е мръсно” , „В никоя друга държава няма толкова боклуци” , „Имаме красива природа, но никой не я поддържа” . Ами когато ние самите изхвърляме тези отпадъци, как няма да е мръсно, как няма да ни се грози природата? „Да изчистим България за един ден”. Да я изчистим, но докато не изчистим съзнанието си от алчност и материализъм, няма да успеем да я запазим чиста. Докато не се замислим истински за бъдещето си, за бъдещето на децата и внуците си, кранчетата на чешмите ще си остават все така незатегнати. Докато не променим навиците и ежедневието си, човечеството ще продължава да върви към самоунищожение. „Водата дълбае камъка не със сила, а с постоянство”. Нека и ние, малко по малко, капка по капка, се научим да ценим и пазим това, което имаме. Да не оставяме планетата ни да „посивява ”. Да не позволяваме на кладенеца да пресъхне!!!
Хей, Свят! Пак съм аз. Има нова мода и исках да я споделя с теб – без боклук. Ние ще се погрижим да си в крак с нея. Ще ти премахнем излишния, загрозяващ те „грим”. Не се безпокои – синъото пак е на мода. И спокойно красотата ти винаги ще е в тон със здравето на хората.
