Капка по капка

 С всеки изминал ден се замислям за глобални теми като опазване на околната среда или запазване на изчерпаемите водни ресурси. Но дали е достатъчно само да се замислим? Дали така ще внесем някаква промяна в този свят?

Покрай забързаното си ежедневие всички ние забравяме да мислим за природата. Именно този егоистичен подход на човечеството унищожава нашата околна среда.

Един от най-големите днешни проблеми е изчерпването на водните ресурси. Приемаме водата за даденост и често не я оценяваме. Не можем да си представим, че скоро нея може да я няма. Вдъхнових се да се запозная по-подробно с изчерпването на водния ресурс. Позволих си да направя едно проучване и открих: за производството на 1кг картофи са необходими 246 литра вода, за един чифт дънки – почти 11 000 л, а за един автомобил, среден клас – 379 500л!!! Представяте ли си колко много вода се хаби в производството. Стигнах и до друг извод. Опазването на водата не зависи само от нас – обикновените хора, а и от правителствата на големите държави. Те трябва да ограничат харчовете си на вода и да приемат закони, които я опазват.

Човекът и природата са тясно свързани. Без вода няма и живот. Хората трябва да преразгледат своите ценности и цели, да разберат кое е наистина важно за тях. Някои се интересуват повече от кариера, пари, слава. Но ако не опазваме водата, скоро нищо от тези неща няма да е от значение. Всеки от нас трябва да се замисли. Струва ли си заради нашето нехайство да унищожим своята планета. Трява да помислим за бъдещите поколения, ако изобщо искаме да има такива. 

С малки жестове ние можем да внесем промяна. Като да спираме чешмата по време на миене на зъбите, или пък да не пускаме водата под душа прекалено силно.

Не твърдя, че аз самата съм перфектна на тема опазване на водата. Но всеки трябва да се учи от собствените си грешки. Нали именно това ни прави по-отговорни? Всеки трябва да се стреми да бъде все по-добър и по-добър към природата.

Аз вярвам, че нещата могат да се променят, ако всеки се постарае. Но в едно съм сигурна. Всяка грешка днес,се превръща във фатална последица утре. Но колко още грешки можем да си позволим? Всеки ден гледам по новините за нови и нови природни бедсвия. Всички те са свързани помежду си. Трябва да ценим водата, докато я имаме, а не да я захвърляме като някой ненужен отпадък. Това е жива подигравка с природата. Рано или късно тя ще ни отвърне. Но дали сме готови да понесем този удар и потресаващите последици след него.

Често чувам разни истории за края на света, но според мен той няма да настъпи в скоро време, ако се научим да пазим водата и останалите важни неща в живота.

Няма спор, че водното богатство е едно от най-ценните, но и най-неоценяваните природни ресурси на планетата Земя. Много хора не осъзнават това. До скоро и аз не го разбирах,но вече всичко се промени.

И на края бих искала да отправя послание към всички читатели. Бъдете себе си и ценете водата, докато още е сред нас. Бъдете природолюбители, защото именно това ви прави уникални и великолепни. Нека заедно опазим водното богатство – стъпка по стъпка, или по точно...капка по капка.