Една малка свежа капка от извора в „Шварцвалд"избликнала на повърхността и веднага пуснала туитър до предполагаема приятелка в черно море с цел напътствия и покровителство. Приятелката я дискънектнъла, сложила „дислайк" и написала коментар: „Абе ти нямаш ли си камъни да си играеш?". Въпросната изворна капка изпаднала в депресия, щото не успяла да се социализира от първия опит, хвърлила си смартфона на брега и запътувала. Пътуването било гадно. Наноси, язовирни стени, помпи на атомни електроцентрали. Направо и се развили бушоните, завило и се свят и си развалила настроението и аеродинамичната форма.
Когато стигнала в черно море си спомняла само за бистрия си поглед и лудуването по камъните в началото на пътуването. В морето имало толкова много други себеподобни, че решила да си пусне фейсбука. Ще си общуват пълноценно, с една дума. А и най-вероятно имало какво да си кажат след дългия път. Веднага се присединила към групата „за забрана на дигите по протежение на река Дунав", написала коментар „харесва ми" на стената на групата „отмяна на загражденията и помпите при „Железни врата" и „Козлодуй" и се потопила в скуката на социалния живот в интернет. Вълните, с които общувала непосредствено били много напрегнати и крайно недоволни. Разправяли само колко по-добре било по океаните и в теченията. Спокоен живот, пътувания, нови континенти и красиви неща. Ако не бил тоя „ши..н" вятър, дето ги гони към бреговете отдавна да са минали босфора.......
Най-накрая се присъединила към една вълна. С останалите пръски имали толкова много енергия, че направо си създали събитие: „Достигане до северния ледовит океан и полюса". Раят на капките, вълните, теченията, моретата и океаните. Разказвали си, че там имало съвершен ред, чистота и неограничени възможности. Плюс нулева вероятност от изпаряване.
Невероятно, но след дълго пътешествие, стигнала и там. Веднага и взели таблета и смартфона. Вместо индивид общуващ със себеподобни и околната среда, станала връзка 2 от кристална решетка 12345 на ядро 678 от блок 9.
Пагубното за индивида е тържество за интелекта. Програмния и код непрекъснато зареждал пътуването и от извора при „Шварцвалд" до блок 9. Красотата била, че общувала в наносекунди с други програми, които осветлявали пътешествия през мрака във вътрешността на комети. Вечен лед и спокойствие. Някак изведнъж и идвали и усещания за разтапяне и изпаряване при допир с нагорещени звезди, за охлаждане на повърхността на планети...... В един момент била и в извора, и на светлинни години като лед, и на метри от слънцето.Можела да си чете, който си иска от програмните кодове, както и предоставяла достъп до нийния собствен. Безлично, вечно, красиво.
