Д нес честваме 122 години от Съединението на България.
Съединението на България е актът на обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г.
От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации.
На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който ръководи там военни маневри. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията.
Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението.
Руският представител категорично отказва. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре тръгват към Пловдив.
През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.
След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата побезна за България война със Сърбия, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.
Единственото разграничение между двете части на страната, което остава до обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
На 6 септември 1885 г. изстрадалият народ отхвърли несправедливостта, наложена от Великите сили през юни 1878 г., когато Берлинският конгрес осакатява извоюваната с кръв и страдание свобода.
Този абсурден и престъпен международен акт е причина за всички трагични събития на Балканите през годините: Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война...
Както всяка година, и днес център на тържествата е Пловдив.
В Катедралния храм ?Св. Богородица? ще бъде отслужен тържествен молебен от Негово Високопреосвещенство пловдивски митрополит Николай.
В къщата "Георгиади" в Стария град се открива обновената музейна експозиция "Българско Възраждане".
Празникът на града се отбеляза на летище "Пловдив" на започналия вчера международен авиационен фестивал "Небе за всички".
На площад "Съединение" и площад "Стефан Стамболов" ще има концерти, а вечерта на площад "Джумая" Комитет "Родолюбие" ще представи възстановка на събитията отпреди 122 години. На площад "Съединение" ще се състои тържествена заря-проверка.
