Вести.бг проследи първите му преживявания след тръгването, както и предишните му обиколки - около Черно море "в търсене на боклуци", както и около гръцкото крайбрежие.
За първи път, специално за Вести.бг, той (VyacheslavStoyanov.com) разказва за спънките и премеждията, които е имал с българските институции, докато е организирал преминаването си през страните от Средиземноморието, някои от които влизат в графата "опасни".
Ето собствените му думи - за съжаление на разочарование и недоумение:
Ако искаш да бъде свършена една работа, свърши си я сам!
Моята експедиция започна години преди, когато се подготвях, ровейки из интернет и проучвайки всяка една подробност около преминаването през непознатите за мен държави.
Да пътуваш сам не е приключение, а реална опасност. Сам човек е стръв за дебнещи лесна плячка хищници.
Именно затова като български гражданин се обърнах към Министерството на външните работи (МВнР), за да ми съдейства при преминаването през опасните държави, вкл. от Северна Африка. И съжалих!
Започна се ходене по мъките нагоре-надолу по бюрократичната стълба от Българския колоездачен съюз до Министерството на физическото възпитание и спорта.
Няколко килограма хартия замина за безполезни документи
Около мен се вдигна много пушек за нищо. В резултат загубих няколко месеца в разправи, никаква помощ или съвет как да влиза в турската част на Кипър, вдигнати ръце от българско посолство в Египет.
Получих обаждане от МВнР, но вместо подкрепа - само драми, забрани и толкова. Когато им го намекнах, гласът в слушалката повиши тон "Какво очаквате да направим?!"
Да, разбира се, какво очаквам да направят от външното министерство на държава, на която съм гражданин и на която ще правя реклама по цял свят, развявайки знамето й?
Хубаво, че поне съм на зрели години и вярвам в реалността на това, което правя сам, на каузата си за един по-чист, по-близък, по-човешки свят.
Не чаках. Започнах успоредно да обикалям
посолствата едно по едно с молба да ми окажат съдействие и да издадат виза по-рано.
Добре, че разбрани хора работят в чуждите мисии, та ми протегнаха ръка за моето начинание.
Претърсих интернет и попаднах на неправителствени организации в Турция, Йордания, Египет, занимаващи се с проблемите на колоезденето и осигуряването на велосипедни алеи. От тези страни също получих огромна сърдечна подкрепа.
Мислех, че ще ми помогнат само по организацията на щафетата с колелета, която се опитвам да направя, но не очаквах, че ще ме носят на ръце. Осигуряваха ми храна и спане, преглеждаха трасето, предупреждаваха кметствата, в които често ме посрещаха като звезда.
Парадоксално е, но чужди държави ме носят на ръце, а родната ми...
Искаха да ме уплашат, за да се откажа, но не са очаквали, че съм твърд орех. За "добре дошъл" ми се скараха в консулството на Република България в Кайро, Египет, че дори не знаели, че ще идвам, бил съм ги изненадал.
Казаха, че дори не знаят дали съм почнал обиколката, и официално били съобщили на външно министерство как според тях начинанието ми е твърде опасно и ако искам, да го осъществя, да се оправям сам.
Помолих ги да се свържат с ведомството, за да проверят дали вече имам разрешение за влизане в Либия, но в отговор - само хладно "не". Пусти думи и нищо конкретно.
Почувствах се чужд на българската земя в Кайро
Така за пореден път стигнах до истината: "Ако искаш да бъде свършена една работа, свърши си я сам!"
Равносметката: свързах се с външно министерство три месеца преди да замина с молба да ми помогнат, а получих писмо с капии от консулства, отнасящи се до моя случай, два месеца, след като тръгнах. Моето правителство ми сложи прът в спиците на колелото.
Маршрутът на велосипедиста бе плануван в следната последователност: Турция - Сирия - Ливан - Сирия - Йордания - Египет - Либия - Тунис - Алжир - Мароко - Гибралтар - Испания - Франция - Монако - Италия - Малта - Словения - Хърватия - Босна - Черна гора - Албания - Гърция - Турция.
Последвайте ни
