К ак мислят българите като граждани на Европейския съюз година след встъпването си в него и как общественото мнение в страната се сравнява с настоящите и бъдещите членки на Съюза и с мнението на средния гражданин на ЕС?
Отговорите се съдържат в новия доклад от проучването на Евробарометърза България, правено през есента на 2007 г.
Близо 1000 българи на възраст над 15 г. са отговаряли на въпросите.
Положителният образ на ЕС избледнява, ентусиазмът от членството спада, но българите продължават да се чувстват най-силно ангажирани с европейските дела сред всички анкетирани. Те одобряват, макар и в по-малка степен, отколкото преди, членството.
С поглед отвътре, усещането, че в Европейския съюз интересите на България се зачитат, бележи нов спад. Въпреки това убеждението, че страната е спечелила от членството си се засилва като това мнение се изразява от мнозинството български граждани.
Оценката на хората в България за икономическата ситуация в страната бележи положителна тенденция. Намалява и степента на загриженост от най-важните проблеми, пред които е изправена страната. Но страхът от инфлацията бележи силен скок и обзема мнозинството граждани и в България, и в другите нови държави-членки.
Българите остават умерени песимисти спрямо ситуацията в страната и твърди оптимисти в оценките си за тенденциите в Европейския съюз. Хората в България са уверени, че ЕС влияе положително за решаването на проблемите, пред които е изправена страната.
Те са най-силно убедени от всички в положителната роля на ЕС в борбата с престъпността, а опасенията им, че тя е най-важният проблем за тяхната страна, които бяха валидни и през пролетта, сега намаляват и отстъпват пред засилените опасения от инфлация.
Подобно развитие на общественото мнение се наблюдава и в отношението към политическите институции в България и в ЕС.
Доверието към българския парламент намалява силно и достига най-ниските си стойности откакто страната е включена в изследванията на "Евробарометър", а доверието към Европейския парламент, където вече има български представители, бележи нов подем.
В подобна криза е и доверието към националното правителство, което остава най-ниско спрямо всички държави и територии, включени в есенния "Евробарометър".
В същото време, противно на регистрирания спад през пролетта, доверието към ЕС се засилва и достига отново най-високите си стойности, измерени през есента на 2004 г.
Българите демонстрират отново, че не се страхуват от т.нар. демократичен дефицит в ЕС, а подкрепят, още по-силно, отколкото през пролетта, съвместните решения със страните-членки на съюза, които са в основата на неговите общи политики.
Емоционалният оптимизъм относно ЕС вече отстъпва пред реализма. В сравнение с другите страни българите остават по-сдържани не само в положителните, но и в отрицателните си мнения и предпочитат често да отговорят "не знам" пред открития негативизъм.
По много от въпросите, поставени от есенния Евробарометър българите още нямат свое мнение и често колебанията им достигат дори по-високи стойности от положителните или отрицателните мнения.
Изправени пред реалностите на членството, българите признават най-често, че не разбират как действа Европейския съюз и смятат, че техните съграждани не са добре информирани по европейските въпроси.
Независимо, че доверието към медиите, така както и към политическите институции в момента е в криза, гражданите са по-силно убедени, отколкото преди, в обективността на информацията за ЕС, която им поднасят телевизията, радиото и печата.
Те смятат, че информацията в медиите, и особено в Интернет, е недостатъчна, за да отговори на тяхната активност и ангажираност с европейските дела.
