О т 2000 г. 13 села станаха градове начело с град Баня, където се води адресно регистриран експремиерът Симеон Сакскобургготски.
Традицията родните села на държавните ръководители скоропостижно да придобиват градски статут води началото си още от социализма - така се случи с Правец, родното място на Тодор Живков, и Лозница, където е роден секретарят на ЦК на БКП Пенчо Кубадински.
След промените от 1989 г. редица села опустяха заради миграцията към големите градове и чужбина. Въпреки това желанието на някои управници села с по хиляда души население да станат градове не намаля.
Причините обаче по-често са икономически - вдигане на цените на имотите и възможност за инвеститорите да строят по-високо и по-нагъсто.
За да стане едно село град, кметът трябва да направи предложението до общинския съвет. В 2-месечен срок съветниците трябва да вземат решение за извършване на промяната, гласи Законът за административно-териториалното деление.
След това решението се изпраща на областния управител, който в срок от две седмици трябва да го препрати заедно със своето становище в Министерския съвет. Последната стъпка е да се произнесе правителството, а промяна влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.
Условията са селото да има население не по малко от 3500 души, както и изградена социална и техническа инфраструктура. Преди три години обаче беше дадена преферeнция за курортите - за тях изискването е да имат население от 1000 души.
Вносител на предложението за промяна в закона тогава беше депутатът от НДСВ Ангел Тюркеджиев от Бургаския регион, но идеята беше на ексминистър Лидия Шулева. Промяната в закона
отприщи исканията на курортите да станат градове
Така черноморските села Аксаково, Китен и Свети Влас вече са с променен статут. За Свети Влас силно лобираха и предприемачите братя Диневи, които са най-големият инвеститор в курорта.
Ако селото не беше станало град, те нямаше да могат да построят луксозното си яхтено пристанище, открито с фойерверки тази година.
След морските села дойде ред на планинските. Особено любопитен е случаят с Момин проход.
През 1971 г., по времето на социализма селото е било присъединено към съседния град Костенец. За близо 40-години обаче решението де факто не е било изпълнено, а от миналата година балнеологичният курорт вече е самостоятелен град.
Добринище пък е последната курортна дестинация, която стана градска заради засиления инвеститорски интерес към съседното на Банско село.
Пак заради голям инвеститорски интерес, но не туристически, а индустриален Куклен също стана град миналата година. По-рано, още през 2001 г., селото успя дори да сформира собствена община. Сливо поле - център на едноименната община, също успя да стане град.
В момента има затишие на подобни искания, причината е края на мандата и предстоящите избори наесен, очакваме новите заявки в началото на следващата година, каза пред "Дневник" Бинка Георгиева, държавен експерт в дирекция "Административно-териториално устройство" в Министерството на регионалното развитие.
Вдигането на цената на имотите и промяната на параметрите на застрояването са основните причини за исканата промяна. Така инвеститорите в новите градове вече ще могат да строят по-нависоко и по-нагъсто
Единственият минус за местното население, който отчитат специалистите, е вдигането на данъците - такса смет и данък сгради.
В някои случаи селата стават градове, за да бъдат укротени желанията им да се местят от по-малък общински център към по-голям, обясняват експерти от министерството.
Типичен пример е с. Глоджево в Русенска област. Селото е към община Вятово, но настоява да премине към Русе. Аргументите на местното население са, че автобусният билет до областния център ще им бъде по-евтин.
Това, че ще плащат по-високи данъци, не ги плаши. Село Сърница в община Велинград пък стана град, за да се охладят намеренията на местните да се отделят в самостоятелна община.
Стане ли едно село град, то остава такова, дори ако след време се окаже, че не отговаря на критериите.
Причината е, че промяната в статута на населеното място се прави по инициатива на местното население и кмета. Досега няма случай град да е поискал да стане село.
В същото време има много градове, които са обезлюдени и в тях живеят по-малко от 3500 души - например населението на Мелник е едва 200 души, ако не броим туристите. Но той е уникален археологически резерват и дори по социалистическо време управляващите не посмяха да го направят село.
Докато едни села се борят да станат градове, други умират. От 1943 г. досега от картата на България са заличени близо 500 села
показват данните на националната статистика.
От тях 12 са престанали да съществуват през XXI век, а 27 са присъединени към други населени места.
В други 150 села не живее никой. Те нямат и собствено землище, но не можем да ги закрием, защото няма инициатива от местната власт, обясни Бинка Георгиева.
Повечето кметове се оправдават, че закриването ще им донесе допълнителни проблеми заради собствеността на имотите. Кметът на Сливен Йордан Лечков обаче е решил проблема много просто, като е наименувал местностите с имената на заличените населени места.
Интересен е случаят със село Горни Цибър, община Вълчедръм, разказа държавният експерт. Селото е по пътя за Лом. Де юре то не съществува, но де факто го има и в него живеят хора.
Селото е заличено с указ още през 1951 г. Причината е свлачище, което не може да бъде укрепено.
Жителите на селото обаче остават да живеят там, защото къщите им в селото не са съборени. Това обаче натоварва общината, която е принудена да поддържа инфраструктурата на несъществуващото уж село - ток, вода и път.
Освен желание селата да стават градове местните жители искат да формират и нови общини. В момента техният брой е 264. От тях само шест са обособени след промените през 1989 г. Това са Куклен, Сопот, Приморско, Перущица, Кричим и Стамболийски.
Ахтопол е кандидат за самостоятелна община
- живеещите там искат да се отделят от Царево.
Затова е лобирал бившият депутат Ангел Тюркеджиев, същият, който внесе поправките в закона за намаляване на изискването на курортите да станат градове.
От регионалното министерство обаче са отказали да внесат предложение за Ахтопол, защото не отговаряло на изискванията на закона. Те са населението да бъде над 6000 души, да има център с изградена инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението в новата община.
Центърът трябва да бъде голямо населено място със собствено здравно заведение, поне три лекарски и зъболекарски практики, училище, детска градина, културен дом, пощенски клон и административни сгради, които да осигурят нормално обслужване на населението.
Друго условие е останалите села и градове да не са отдалечени на повече от 40 км от общинския център. Това означава, че трябва да има осигурен транспорт до всички населени места.
За да се охладят желанията на много градове да се отделят в самостоятелни общини, през 1998 г. беше въведено и финансово условие.
Кандидатите трябва докажат възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община със собствени приходи в размер не по-малко от половината от средния за общините, предвиден в утвърдения за съответната година републикански бюджет.
Целта беше създаване на финансово жизнеспособни общини, които да не натоварват прекомерно държавния бюджет с искания за предоставяне на субсидии още от първите си стъпки, коментира Георгиева.
Отделен е въпросът, че част от съществуващите общини не отговарят дори на най-елементарните изисквания.
Проблемът е особено остър за Монтанска, Видинска и Кюстендилска област, в които има общини население под 1000 души и без никаква социална инфраструктура - лекар, училище, детска градина и т.н. Това са селските общини Трекляно, Ружинци, Георги Дамяново и Медковец.
Неотдавна министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов призна, че е необходимо окрупняване на общините
Проблемът е особено сериозен за малките общини, които не могат да осигурят съфинансирането по европроекти.
Затова правителството насърчава обединяването на няколко общини, които да кандидатстват с един проект, например за изграждане на регионалните депа за отпадъци или на пречиствателни станции.
Министър Гагаузов заяви, че общините трябва да намалеят до 100 - 120, за да се изпълнят изискванията на Европейския съюз.
Той обаче подчерта, че това е само личното му мнение и се застрахова - "няма да съм този министър, който ще го направи".
Няма да има нова териториална реформа, защото провеждането й е тежко политическо решение, а според досегашния опит не се възприема добре от населението, заяви и Бинка Георгиева от министерството на регионалното развитие.
Последното такова прекрояване на България е направено от кабинета на Иван Костов през 1998 г. Тогава 9-те области бяха заменени с 28, които съвпадаха със съществувалите до 1978 г. окръзи.
Според изследване на регионалното министерство обаче административно-териториалните реформи на областите се извършват средно през десет години.
Новите градове след 2000 г.:
1. Баня, община Карлово, област Пловдив
2. Сливо поле, община Сливо поле, област Русе
3. Ветрен, община Септември, област Пазарджик
4. Глоджево, община Ветово, област Русе
5. Костандово, община Ракитово, област Пазарджик
6. Сърница, община Велинград, област Пазарджик
7. Аксаково, община Аксаково, област Варна
8. Китен, община Приморско, област Бургас
9. Свети Влас, община Несебър, област Бургас
10. Куклен, община Куклен, област Пловдив
11. Мартен, община Русе, област Русе
12. Момин проход, община Костенец, Софийска област
13. Добринище, община Банско, област Благоевград
Източник: МРРБ
