Рокендрол ветеранът (JerryLeeLewis.com), който в края на септември навърши 69, но продължава да обикаля по турнета, пя и свири в НДК в понеделник вечерта, докато пред зала 1 и в околното пространство навън течеше усилена подготовка за изложението "Стройко 2004".
Съпътстващите го музиканти от Тенеси подгряха с лек привкус на кънтри - познатото от "Бийтълс" парче на Карл Пъркинс "Matchbox" и тяхна закачка с друга класическа песен - "Bye Bye Johnnie B. Goode".
Малко след това самият Джери Лий Луис беше посрещнат като бог.
В репертоара му за вечерта бяха вечните "Roll Over Beethoven" и "Sweet Little Sixteen" на Чък Бери, рокендрол вариант на филмовата песен №1 "Over The Rainbow", дори "Me And Bobby McGee" на Крис Кристофърсън, позната в изпълнението на Джанис Джоплин.
Годините на госта си личаха най-вече в умереното му сценично поведение - все пак никой не очаква от дядо си да качва крака върху клавишите или да се катери по пианото, както е правил през 1969 г.
Гласът му може и да издаваше на моменти възрастта му, но клавирът показа, че си остава The Killer (Убиеца).
Това е като правенето на любов - качваш градуса постепенно, а най-накрая идва време за "Whole Lot Of Shakin' Goin' On" и "Great Balls Of Fire", обясни той на най-нетърпеливите си почитатели, които настояваха да чуят най-напред златните му хитове от 1957 г.
Двете песни, на които публиката най-сетне скочи на крака, наистина бяха оставени за финал, а към тях бе добавен и един бис.
Джери Лий Луис не е единствената роклегенда, дошла у нас на тези години - в средата на 90-те на т.нар. "Златен Орфей плюс" в НДК пя и "соулкръстникът" (GodfatherOfSoul.com) Джеймс Браун, който също демонстрира форма, доказана после и във филма "Блус брадърс 2000".
И въпреки че личният му живот е изпълнен с премеждия и изпитания, Джери Лий Луис показа пред препълнената зала, че старите момчета не се предават.
"Може да съм негодник - казва веднъж той, - но съм велик негодник."
Само след десетина дни му предстоят концерти във Финикс, Аризона, и Лас Вегас, Невада.
Все пак, приятно е да видиш София сред такава компания в графика на една легенда...
Ето какво пише за Джери Лий Луис британският кинорежисьор Тони Палмър в книгата си за историята на попмузиката, озаглавена "Трябва ти само любов":
"Вероятно има само една фигура, която никога не изоставя ранния рок: още един член на Събраната божия църква, Джери Лий Луис.
Той също е откритие на Сам Филипс.
"Джери може да прави добре толкова неща - казва Филипс: - от кънтри-госпъл до истински черен спиричуъл, от един от най-добрия блус, който някога ще чуете, до рокендрол. Дори ако изначално мразите рокендрола, и особено Джери Лий Луис, все пак ще откриете нещо. А ако сте в тази публика, Джери просто ще ви покори."
Но роксветът изоставя Джери Лий. При едно турне в Англия през 1958 г. излиза наяве, че е довел със себе си 13-годишна съпруга, която е и негова братовчедка.
Чувствителността на британските рокери е засегната. Онова, което било приемливо в Луизиана, можело да провали човек в Лондон.
На един концерт в Ийст Енд многобройна публика от рокери го освирква.
Той спира да свири, взира се предизвикателно в публиката, сресва къдриците си и продължава.
Британската публика обаче го мрази и британската имиграционна служба го изхвърля.
Мълвата се разпространява в Америка.
Той е презиран; за разлика от Елвис, който влиза в армията, Джери Лий Луис не е синът на всяка майка, не е приятел на никого от шоубизнеса.
Днес той казва: "Просто продължавах да работя, свирех на пианото си, пеех, работех и пътувах. Сигурно с мениджъра ми Сесил Харелсън сме изминали няколко милиона мили оттогава, като работехме и се опитвахме да оправим нещата."
За него рокендролът е "като горски пожар, който твърде много се е разгорял и се е изпепелил в този процес".
Музикалната индустрия спасява рока.
Ако подобните на Джери Лий Луис вече не били приемливи, други - момчета, които биха били по-отговорни, които не биха възразили да бъдат "водени" от своите бизнессъветници - трябвало да бъдат открити, за да ги заместят, защото рокендролът се е превърнал в голяма индустрия. (...)
"Ние, от друга страна, продължавахме да записваме плочи с рок - каза ми Джери Лий, - макар че никой не искаше да ги пуска. Рокендролът беше предаден през 60-те. Елвис започна да пее като Бинг Кросби. Не ме разбирайте погрешно - обичам Елвис и той е велик талант, но мисля, че той ни изостави. Всичко, което чуваш, беше Боби: Боби Вий, Боби Винтън, Боби Дентън, Боби Райдъл, Боби Дарин. По радиото нямаше нищо друго, освен бобита... Благодаря на Бога за "Бийтълс"..."
През 1989 г. излиза биографичен филм за него, кръстен на хита "Големи огнени топки", където го играе Денис Куейд, а 13-годишната братовчедка е Уинона Райдър. Алек Болдуин пък изпълнява ролята на братовчед му Джими Суагърт, известният преди години евангелист, който е скандализиран от увлечението на роднината си по "дяволската музика".
Сборната му тава от 1993 г. "All Killer, No Filler: The Anthology" е №242 в класацията на сп. "Ролинг стоун" с 500-те най-добри албуми на всички времена. (Вж. галерия с негови скорошни снимки в RollingStone.com).
криза, която тихо расте" />
