М атериалът, който авторът избира за композициите си, не е случаен, той говори със своята нетрайност и уязвимост. Той напомня, че въпреки всичко сме тленни. Става дума не просто за материал, а за изначалната материя, от която произлизаме и в която ще се превърнем.
Голямата Игра на Павел Койчев е играта с пространството. Необичайната му сетивност ражда деформации, преобръщания, експеримент с гледните точки.
Както във всеки проект на Павел Койчев, предизвикателството е на няколко нива.
"Трудно е да бъде представена личност като скулптора Павел Койчев поради искрената непреднамереност, с която минимализира постиженията си, независимо от общественото признание. Избягва, доколкото е възможно, да бъде обект на медиен интерес.
Рядък пример на майстор на монументалността, който чрез сериозните познания и интелекта си се стреми да остави възможно най-голяма свобода на интуицията, сетивата, първичното, емоцията и успява да се съхрани от всякаква идеологизация", писа преди време в сп. ЛИК Адриана Андреева.
68-годишният Павел Койчев е работил с камък, дърво, пръст, говежда тор, стъкло, слама, метал, пластмаса, въжета и какво ли не още. Преди година изненада колегите си и публиката със скулптури от оникс.
