Източна Европа ще е във фокуса на аутсорсинг дестинациите до 2010 г.

И�к кадрите са разглезени поради високото ниво на търсене, заключават от JobTiger. Академичните среди пък предупреждават, че издъхват от недостиг на преподаватели и ниски заплати, така че бизнесът не трябва да очаква нито достатъчно количество специалисти, нито високо качество на обучението. Убеждението, че поради кризата с ИТ кадрите младите лесно ще си намерят добре платена работа и без много усилия пък ги прави незаинтересовани да учат

До 2010 г. регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще остане във фокуса на международните ИТ компании като аутсорсинг дестинация и до този период ще има ръст на пазара на аутсорсинг услуги и дейности. Ще се отчете троен ръст на търсенето на източната част на стария континент като място за изнасяне на процеси и дейности от страна на големи ИТ фирми през 2008 г. спрямо 2005 г. След 2010 г. ще се наблюдава известен застой на този пазар, сочат данни на консултантската компания McKinsey. Това обясни Елена Маринова, президент на ?Мусала Софт??компания, специализирана в софтуерни решения с висока добавена стойност за глобалния пазар.
Маринова участва в четвъртото издание на ежемесечната сбирка ICT Tuesday, която се проведе на 15 май. Този път основна тема на дискусията беше аутсорсингът. Основни участници в събитието бяха Петър Статев, председател на управителния съвет на Българския ИКТ Клъстер, Саша Безуханова, генерален директор на Хюлет Пакард България, доц. д-р инж. Румен Пранчов, зам.-ректор по учебната дейност в ТУ-София и Светла Стоева, ръководител ?Ключови клиенти и продажби? на Job Tiger и председател на УС на БАУРЧР.
Предимството на ниската себестойност спрямо изнасянето на дейности, производства и процеси в Западна Европа ще продължи да бъде определящ фактор за избора на място за аутсорсинг, но не винаги и не навсякъде, обясни Маринова. Компаниите се ориентират нагоре по веригата на добавената стойност, като предлагат все повече услуги към продукта. Макар да има капацитет от човешки ресурси, конкуренцията за тях в региона е много силна. Пазарът на аутсорсинг в ЦИЕ ? за разлика от пазари като Индия например, не се доминира от глобалните играчи. Локацията ще остане ключов фактор за аутсорсинг местата в ЦИЕ ? в прегряващите локации вече няма ресурс. Пазарът се преориентира от продукти с лицензионни права към предоставяне на допълнителни клиентски услуги, системи с отворен код и др. Пазарът е пренаситен на ИТ продукти и сега се търсят решения, които да добавят специална стойност. Правят се индивидуални разработки за конкретни клиенти. Отчита се преориентиране от инвестиране в собствен интелектуален актив ? технологии, методологии, интегриране и предоставяне на цялостни ИТ решения, know-how. Стига се до еволюция на аутсорсинг дейностите от transaction oriented към rule based и knowledge based.
България се вписва на картата на аутсорсинг локациите в Източна Европа с два града ? София и Варна. Цялостни тенденции в Източна Европа са процесите на узряване на пазара, войната за ИТ таланти и глобализацията.
?Европейските големи играчи едва сега започват активно да изнасят ИТ дейностите си зад граница. Това е най-бързо развиващата се бизнес линия в сектора и в световен мащаб цената на пазара на аутсорсинг услуги е 90 млрд. долара годишно и продължава да расте. Анализите и проучванията показват, че България определено е атрактивна дестинация за позициониране на изнесени центрове за ИТ услуги и пример е действащото от 2006 г. звено за поддръжка на Хюлет-Пакард?, каза г-жа Саша Безуханова, Генерален мениджър на компанията за България. Тя допълни, че страната ни има хоризонт от 10-15 години за привличане на този тип инвестиции и може да бъде ?първа спирка? за големите корпорации, тъй като предлага търсените от тях условия. Въпреки положителния статус за възходящото развитие на ИТ индустрията в България е крайно необходимо преодоляването на сериозните проблеми в системата на образованието, уточни още тя.
?Обединената работа на индустрията, институциите и академичните среди е ключов фактор за преодоляването на недостатъците в образователната система, която е основата за бъдещето на българския ИКТ сектор. Обръщам се към представителите на бизнеса за целенасочени обединени усилия за актуализиране на учебните програми, стимулиране на ИТ образованието и квалификацията, повишаване на качеството на академичната подготовка и положителното решаване на проблемите в образователния сектор?, призова Петър Статев, председател на Българския ИКТ Клъстер.
Проф. д-р инж. Илия Бояджиев, декан на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт в ТУ-София, изказа крайно мнение, като предупреди бизнеса да не чака нито достатъчно, нито висококвалифицирани кадри. Академичните среди издъхват ? всяка година напускат възрастни преподаватели в компютърните и инженерните специалности, но млади преподаватели не идват на тяхно място. Заплатата на един аспирант в Техническия университет се равнява на половината от почасовото възнагражение на ИТ специалист в Европа. Той призова правителството да задели 10 на сто от средствата, разпределени по другите министерства, и да ги насочи към образованието на всички етапи ? от началния курс до университетите. ?Хората, които идват да следват при нас, са незаинтересовани. Липсата на кадри ще е пагубна за цялото общество и това трябва да се отбележи от правителството?, каза проф. Бояджиев.
Проф. Христо Трайков от БАН даде предложението компаниите, наели студенти, да им осигуряват възможност да са ангажирани само половин работен ден, а за останалото време да могат да посещават лекции и упражнения. Това оставащо време да бъде плащано на учащите под формата на стипендия, и така общото възнаграждение да възлиза на 1000 лв. По този начин ще се стимулира посещаемостта на ВУЗ-овете и същевременно младите ще могат да се самоиздържат.
Според Светла Стоева от JobTiger, ИТ кадрите са се разглезили поради факта, че са сигурни, че ще си намерят добре платена работа без особени усилия. От страна на студентите се отчита и липса на заинтересованост и на мотивираност да учат. ИТ браншът е принуден да инвестира в различни ?закачки? с цел задържане на кадрите. Нова тенденция е мобилността на ИТ специалистите ? през последната година хора извън София трудно са се решавали да дойдат да живеят в столицата, въпреки че тук са им предлагани много по-добри условия. Увеличават се фирмените бюджети за тренинги, бонуси, финансиране на университети.

Източник: IDG.BG