С викнали сме класическото определение за антибиотици да постулира "вещества, отделяни от микроорганизми, за да подтиснат развитието на други". Нови факти опровергават стопроцентовата му истинност.
Изследователи от Масачузетския технологичен институт откриват, че антибиотикът феназин, отделян от бактерията Pseudomonas aeruginosa, може да служи като "молекулярен шнорхел" за други бактерии.
През шнорхела се снабдяват с кислород клетки, които са дълбоко в белодробния мукус (слизеста субстанция) или се намират в обкръжението на множество други бактериални клетки и страдат от липса на кислород.
По правило Pseudomonas aeruginosa e абсолютно безобидна за здрави хора. Бедата настъпва за тези, които страдат от муковисцидоза. Генетичното заболяване се характеризира с образуването на фин, гъст и лепкав секрет, който полепва по вътрешната част на белия дроб и някои органи на храносмилателната система.
Лепкавият секрет от своя страна представлява пищна трапеза за много бактерии, които предизвикват различни инфекции. Размножавайки се прекалено интензивно обаче някои клетки се оказват затворени в капан без наличен кислород.
Вместо да отмират, те продължават живота си и се делят, защото съседни бактерии им доставят кислород и информация за това как нараства бактериалната колония посредством молекулата феназин.
До момента учените са смятали, че основната роля на феназина е да постиска развитието на други бактерии или просто казано - да действа като антибиотик.
Това е първият описан случай в науката, в който антибиотик подпомага развитието на други бактерии. Ето защо тук става напълно погрешно да се говори за "антибиотик" (анти - срещу, биос - живот).
Учените се надяват, че резултатите им ще послужат да се намери начин за разрушаване на молекулите на феназина, което ще помогне изключително много за успешното лечение на страдащите от муковисцидоза.
