Изданието е особено критично към Румъния, защото страната е в предните редици на държавите с голяма корупция.
"По разпространение на подкупите Румъния е в същата категория като Сенегал и Доминиканската република. Това не я прави добро място за 40 млрд. евро субсидии, които ще влязат в двете нови страни през следващите няколко години", недоволства "Зюддойче цайтунг".
Въпреки недостатъците на Румъния Жак Ширак и Герхард Шрьодер са били най-големите защитници за бързото приемане на страната, макар че именно тези политици неотдавна са се противопоставили категорично на евтината работна сила от Полша и Чехия, напомня вестникът.
Европейският парламент не е успял да спре тази двойна игра и да даде на Румъния ясен сигнал, че ще бъде приета едва когато не е воденичен камък на шията на Европа, добавя изданието.
Австрийският "Дер Щандарт" се опитва да бъде по-балансиран наблюдател, като цитира Урсула Стенцел - лидерката на управляващата консервативна Народна партия в Европейския парламент, която казва, че решението е "важно за Австрия, тъй като тя е активна в двете страни като голям инвеститор".
Вестникът освен това отбелязва, че Кристофър Лентил - ръководителят на Австрийската търговска камара, е приветствал решението на Европарламента, тъй като "България и Румъния са разрастващи се пазари, които предоставят големи възможности за австрийската икономика". Той признава, че рискове има, но те могат да се преодолеят.
От друга страна, Андреас Молцер от крайнодясната Партия на свободата, която е младши партньор в управляващата коалиция, разкритикува подкрепата на Европарламента за членството на България и Румъния с думите, че "двете страни не може да бъдат смятани за "зрели европейци" и че ЕС "трябва да бъде нащрек за още по-голям износ на престъпност в Европа от тези страни".
Под заглавие "ЕС прави следващата стъпка за блок от 27" британският "Гардиън" уточнява, че това е петата вълна на разширяване на ЕС от създаването му през 1958 г.
"На България изглежда е гарантирано приемането през 2007 г., но за Румъния има скептицизъм заради корупцията и отношението към ромската общност", пише изданието.
Доходите на населението в двете страни са далеч под средните в ЕС, което е предизвикало страхове във Франция, че всяко разширяване ще намали субсидиите за френските фермери, добавя вестникът.
Турските вестници цитират по темата и изявление на главния секретар на МВР Бойко Борисов, в което той казва, че тъй като не е направена съдебната реформа, членството трябва да се отложи с една година.
"Файнаншъл таймс" също пише за гласуването в Европейския парламент (ЕП), само че в контекста на увеличаващата се дипломатическа мощ на парламента.
В статия, озаглавена "ЕП открива външната политика", вестникът тълкува посещението там на американския зам.-държавен секретар Робърт Зоелик като доказателство колко дълъг път е извървял парламентът в това отношение.
Ново доказателство за растящата външнополитическа тежест на институцията изданието намира и в начина, по който ЕП е дал подкрепата си за членство на България и Румъния.
Според вестника това е била сделка, в която парламентът е получил по-силен глас по въпроса за субсидиите за двете страни и при вземане на решение дали членството им да бъде отложено с година.
"Файнаншъл таймс" цитира португалския евродепутат Жоао де Деуш Пинйеро, който смята, че по-непреклонният подход в преговорите с България и Румъния трябва да бъде ясен прецедент за бъдещите преговори за присъединяване.
"ЕП надхвърля традиционната си роля просто да слага печат на външната политика, създавана в Европейската комисия. Евродепутатите оправдават тази тенденция с новата Европейска конституция, която предвижда създаване на поста външен министър на ЕС, който ще ръководи дипломатическия корпус на разширения ЕС", коментира финансовият всекидневник.
