Джеймс Пардю пред Би Ти Ви: България не е сама в подкрепата си за САЩ

- Добър ден, г-н посланик.
- Добър ден.

- Днес аз ще се опитам да ви поставям въпросите така, както на мен ми ги поставят различни български граждани. Ще си позволя само да вметна, че повече от четвърт век се специализирам по темата "Близък изток" и проблемите на Близкия изток, това е моя тясна специалност, и може би в това свое качество често отговарям на въпроси на мои сънародници във връзка с кризата в Ирак. Някои от тези въпроси ще ви задам сега. Може и да ви прозвучат наивно или нереалистично, но това са част от въпросите, които българите задават във връзка с тази криза.
Например - вие сте бивш специалист от разузнаването - хората питат защо САЩ, които имат такова могъщо разузнаване, армия, специални части, не направят така, че да отстранят лично Саддам Хюсеин, а са готови да влязат във война с цяла страна заради този диктатор?
- Най-напред, Иво, благодаря ти за възможността, която ми даваш, да обсъдим всички тези въпроси в известни подробности и нашите позиции около Ирак. И в отговор на конкретния въпрос, който ми задавате, за възможността въпросът да се реши, като бъде отстранен един човек - наистина щеше ми се да има прост, лесен отговор, лесно решение. Разбира се, главната ни цел е да намерим мирно решение на кризата, да накараме Саддам Хюсеин и неговият режим да направят онова, което е редно, да разкрият пред международната общност къде се намират тези оръжия, така че Ирак да бъде разоръжен. Той обаче, Саддам Хюсеин, представя безжалостен диктаторски, потиснически режим - и тук не става въпрос само за един човек. Този човек представя цяла структура, която поддържа тези въоръжения.
Най-напред, разбира се, твърде трудно може да бъде открит и хванат някой, който не желае това. В Панама, може би си спомняте, издирваха Нориега в продължение на дълго време, в Сомалия издирваха Мохамед Айдид и практически не го намериха. Така че, независимо от това колко съвършена е системата, тук става въпрос да търсиш игла в копа сено и особено в условията на режим, който е посветен на защитата на един човек. И, разбира се, отново - проблемът е далеч по-голям от един-единствен човек. Ако самият Саддам Хюсеин бъде отстранен, а режимът просъществува, ръководен от неговите синове или някои други, проблемът би останал на дневен ред.
Надявам се да има просто, лесно решение, но сега засега сме длъжни да се готвим за далече по-сложен подход към положението и ако се наложи да се използва сила, вероятно тя ще бъде по-широкомащабна, отколкото вие подсказвате.

- Какво наложи радикализирането на официалната позиция на Вашингтон спрямо Саддам Хюсеин и неговия режим в последните месеци, последната година, при положение че той с нищо не се е променил през годините? Това, че е диктатор, че нападна Кувейт, преди това друга съседна страна, е отдавна известно. Коя е капката, която преля чашата на търпението?
- Международната общност и САЩ положиха усилия по мирен път да разоръжат Саддам Хюсеин в продължение на повече от 12 години чрез инспекции, съгласно 17 резолюции на Съвета за сигурност на ООН, чрез икономически натиск и изолация на режима и нищо от това не даде резултат. Онова, което се промени, според мен, беше отбелязано от събитията на 11 септември 2001 г., когато САЩ си дадоха сметка, че са уязвими от нападения от страна на безмилостни хора, които са готови да блъснат един самолет в небостъргач и да пожертват хиляди. Ако се стигне до оръжия за масово поразяване още повече, какво би станало?
Президентът Буш и неговата администрация следователно определиха, че не бихме могли да допуснем Саддам Хюсеин, който е достатъчно безскрупулен, да използва тези оръжия или да даде някому другиго да ги използва. Ние не можем да допуснем това. Смятаме обаче, че въпросът е не само за сигурността на САЩ, става въпрос за сигурността на региона, в т.ч. на България, а и на целия свят.
Нападенията от 11 септември бяха насочени конкретно към САЩ, но няма гаранция, че такива нападения не биха могли да засегнат и другиго.

- Отново като специалист по разузнаването можете ли да кажете нещо повече за връзки между терористичната организация "Ал Кайда" и режима в Багдад, защото опоненти на официалната теза на Вашингтон казват, че иракският режим е светски, той не е от ярко изявените ислямски режими, каквито има в Близкия изток, и поради това правят извода, че няма база за общи интереси между "Ал Кайда" и режима в Багдад?
- Въпросът наистина е спорен, обаче мисля, че държавният секретар Пауъл повдигна много убедителна теза в Ню Йорк онзи ден пред Съвета за сигурност, доказвайки, че функционери на "Ал Кайда" са работили в Ирак. И като се има предвид организацията на иракското общество, те не биха могли да направят това без знанието на режима и без неговото съдействие. Нещата в Ирак са далеч по-строго контролирани от това. Освен това знаем, че Саддам Хюсеин би искал да нападне САЩ; очевидно е, от друга страна, че "Ал Кайда" гледа на САЩ като на враг - и тук имаме едно съвпадение на интересите между двете страни или организации. Разбира се, те могат да имат своите различия, но имат и общ интерес. Саддам Хюсеин разполага с онова, от което се нуждае "Ал Кайда", а именно - средства за унищожение, които трудно биха могли да бъдат разкрити, а могат да убият милиони.
Така че е въпрос на удобство - дори и да не се харесват особено един друг, режимът в Ирак и "Ал Кайда" споделят общ интерес.

- Най-популярната теза на критиците на позицията на САЩ по иракската криза е свързана с твърдението, че всъщност основният мотив за намеренията и за действията на Вашингтон е иракският петрол. Това казват и представители на иракския режим, също така и много българи задават същия въпрос. Какъв е вашият отговор?
- Става въпрос за сигурността, не става въпрос за петрол. В САЩ има множество източници за доставка на петрол, ние не се нуждаем от този петрол. Знам, че се повдигат такива твърдения, но аз и за секунда не мога да допусна, че дебатът, който се води в САЩ, е за петрол. Няма такова нещо, става въпрос за сигурността.

- Като става дума за сигурност и за разузнаване, и за данни, които доказват тезата на САЩ, бихте ли разшифровали малко повече за широката публика данните, които предостави в Съвета за сигурност държавният секретар на САЩ Колин Пауъл за нарушенията от страна на Ирак? (...)
- Изложението на държавния секретар беше впечатляващо. Аз го гледах по телевизията и според мен доводите, фактите, които изнесе държавният секретар, бяха убедителни и той говори в продължение на 90 минути. Представи множество факти, вкл. сателитни снимки и прихванати съобщения между лица, представители на режима. И г-н Пауъл ясно демонстрира, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване, че режимът в Ирак енергично се старае да укрие тези оръжия и че нееднократно не оказва необходимото съдействие на международните инспектори. И всичко това, което беше представено от държавния секретар в своята цялост, представя убедително твърдение, убедителна теза, че Саддам Хюсеин по съзнателен, целенасочен начин се противопоставя на волята на международната общност, изразена в резолюциите на Съвета за сигурност. Той просто не желае да се разоръжи.
Вижте, Иво, важно е да си даваме сметка, че не инспекторите са отговорни да намерят тази игла в копа сено. Режимът в Ирак е отговорен да им покаже къде се намират тези обекти. И както каза държавният секретар, там разполагат с повече от 8500 литра антракс. Идвайки насам, днес се отбих в едно кафене и взех това пакетче захар. Горе-долу толкова количество антракс е необходимо, за да убие двама души, както впрочем се случи. Петима и повече бяха лекувани в болница, столицата на САЩ беше блокирана в продължение на дни и при това можем да кажем, че имахме късмет. По собствените си признания Саддам Хюсеин разполага с хиляди и хиляди такива дози, които могат да бъдат приложени по най-различни начини с унищожителни последици в САЩ, в Европа или навсякъде другаде по света. И ето защо проявяваме такава загриженост. Това са изключително опасни оръжия, които той признава, че притежава, но от друга страна, отказва да ни предаде. И никой от нас не може да се чувства в безопасност, докато не ги открием.

- Разполага ли Ирак с техническите военни възможности да пренася своите биологически и химически оръжия извън страната, т.е. да напада съседни или по-далечни страни, например България?
- Да, както посочи държавният секретар Пауъл, в Ирак се експериментира с аерозоли за разпръскването на бойни отровни вещества от самолети, при това безпилотни. Вижте, антраксът много лесно се разпространява и по елементарен начин. В САЩ той беше разпратен в пощенски пратки. Заразява се получателят на пощенската пратка, пощенският служител - всеки, който борави с пакета по неговия път. Така че тези унищожителни оръжия могат много лесно да бъдат насочени.

- Защо САЩ не предоставят доказателствата, с които разполагат чрез своето разузнаване, на инспекторите на ООН в Ирак и по този начин да изобличат Саддам Хюсеин?
- Мисля, че сме предоставили на инспекторите немалко информация и продължаваме да им предоставяме информация в помощ в тяхната работа. Всеки е заинтересуван, ние сме заинтересувани от мирното решение. Не бихме желали да започваме война, ако не е абсолютно необходимо. Както каза президентът, времето рано или късно свършва. Колко време още да дадем на този режим? Ние смятаме, че времето свърши, и както каза държавният секретар, стига толкова. Международната общност не може до безкрай да допуска един човек, един нелегитимен режим да заплашва целия свят.

- Като споменаваме мирното решение, какви са шансовете за такова решение, има ли все още такива?
- Надявам се, все още се надявам. Г-н Бликс и г-н Ел Барадей отново са в Багдад в продължение на няколко дни. Вече са там. Гледам новините, както и вие. Мисля, че има известни положителни признаци, но това не е достатъчно. Необходимо е режимът изцяло да промени отношението си, да окаже необходимото съдействие на инспекторите, да им покаже къде са тези неща, да отчете цялата наличност, която режимът така или иначе признава, че притежава. И надеждата все още е жива, доколкото инспекторите са там и вършат своята работа. Очакваме доклада на 14 февруари - не остава много време дотогава - и отново ще имаме повод и основание да вземем решение. Не ни остава особено време, но се надявам.

- Сигурен ли сте за сближаване на позициите на САЩ със съюзници като Германия и Франция, които се противопоставят на военно решение в Ирак?
- В момента се води огромен дебат, но според мен президентът на САЩ няма да се откаже от твърдата позиция, която вече е възприел. Ще продължим да разговаряме, защото спорът е основателен. Но според мен, честно казано, от моето правителство не виждам някакви признаци за особена промяна. За президента задължителното, императивът е разоръжаването. Не може до безкрай да чакаме това да се случи. Според мен президентът е крайно обезсърчен от спънките, на които се натъкват инспекторите, и нашата позиция е категорична.

- България се намира в трудна позиция в тази ситуация, тъй като иска да бъде член и на ЕС, освен на НАТО. Страни като Франция и Германия са много важни за България в това отношение и затова се чуват гласове, включително от страна на президента на републиката и на част от депутатите, че България е трябвало да вземе друга позиция, а не да подкрепи САЩ (както вече стана в българското Народно събрание) безрезервно за бъдеща операция срещу Ирак. Как оценявате българското становище, официалното българско становище и има ли безпокойство у вас, че вероятно има голямо разминаване между официалната позиция и преобладаващите настроения в страната?
- Най-напред нека кажем, че от 11 септември насам България е силен съюзник на САЩ в борбата с тероризма и ние високо ценим българската подкрепа в такива трудни времена, вкл. и българската позиция за Ирак. Ние представихме своите аргументи пред българското правителство. В България се проведе сериозен дебат (както и в парламента) и ние приветстваме решенията, взети както от българското правителство, така и от българския парламент, в подкрепа на нашето искане, ако се наложи да се употреби военна сила. Ние изцяло споделяме становището на българската страна, че колкото може по-скоро трябва да бъдат изчерпани всички възможни мирни средства, но ако е необходимо, да се премине и към употреба на военна сила. И както казах, ние високо ценим решението на правителството, подкрепено от 160 гласа без "против" в българския парламент в петък, но България не е сама в подкрепата си за САЩ. Великобритания убедено, категорично подкрепя нашата подкрепа, Италия, Испания, осем големи държави, членки на ЕС. Десет страни подписаха писмо миналата седмица в подкрепа на САЩ и България е членка на растяща по своята численост коалиция, която споделя становището, че Саддам Хюсеин трябва да бъде разоръжен. Ето защо вие сте, както се казва, в основното русло по въпроса. Германия и Франция имат различно становище и те го изразяват на всеослушание. Надяваме се да съумеем да ги приобщим, но както казах, България е в руслото на нещата.

- Исторически България има много горчив опит от съюзи по време на големи катаклизми, да не изброявам - Първа световна война, Втора световна война. Дори битува един известен анекдот, че грешката на България е, че винаги воюва на страната на Германия, а в мирно време е с Русия, а би трябвало да е обратното, за да е по-просперираща страна. По повод на сегашната позиция на България в западни, уважавани западни издания се появиха доста злъчни коментари за готовността на София да подкрепи Вашингтон. Българите са чувствителни към подобен тип забележки, когато наричат в момента в някои издания България "страната, която беше най-верният сателит на Съветския съюз, сега се превръща в най-верния васал на САЩ". Аз съм ви питал и в друго интервю, но ще ви помоля отново да кажете (в светлината на тези събития) как гледате на този паралел - бившия съюз на България със Съветския съюз и сегашното съюзяване на България със САЩ? Може ли да се каже, че става дума за едно и също нещо?
- Ние ежедневно провеждаме консултации с българското правителство. Българското правителство далеч невинаги споделя нашите становища. В този конкретен случай ни се оказва подкрепа, със нас са до тероризма и до Ирак, но уверявам ви, българската страна не върви в крачка, така да се каже, със САЩ по абсолютно всички въпроси. Българското правителство работи в условията на демократична система и отговаря пред българския народ за своите решения. Тези решения са предмет на дебат както в рамките на администрацията, така и извън нея, и едва след това правителството може да вземе своето решение. САЩ не диктуват решения на българската страна, ние представяме своите становища на България и вече българските власти вземат своите решения въз основа на един демократичен дебат в страната. България се присъединява към нашата позиция, към позицията на мнозина други, които гледат на сегашното положение по един и същи начин, но това става по избор на българската страна. И смятам, не е уместно да се прави такава аналогия.

- Между България и САЩ, както вече казахте, отношенията са равноправни, понеже така е между свободни и демократични страни. Как обаче да убедим българските граждани в ползата от участието в една военна операция или поне политическата подкрепа за такава военна операция? Този въпрос може да звучи потребителски или консуматорски, но хората го задават, затова ви питам. Какво ще спечели България в краткосрочна перспектива? В дългосрочна е ясно, че за членството на България в НАТО е полезно да бъде със САЩ, но в по-краткосрочен план - и ако щете дори в чисто материалната сфера, особено след като знаем, че в Сената на САЩ държавният секретар Колин Пауъл е повдигнал въпроса за необходимостта от специален фонд, повече от милиард долара, помощ за страни съюзници в борбата срещу международния тероризъм?
- Най-напред, ако попитате хората в която и да било страна искат ли война, те винаги ще ви кажат "Не". Никой не желае война. Общественото мнение отразява естествената нагласа на всички хора да се стремят към мирно разрешаване на конфликтите. И ако се наложи да приложим сила, непрекъснато ще трябва да разясняваме опасността на режима, непрекъснато ще трябва да доказваме, че е необходима силата с оглед на обстоятелствата.
Отговорът, който мога да дам, отговорът, който въобще може да бъде даден, е свързан със сигурността. Той няма доларово изражение. Знам, някои казват, че нещо трябва да се изтъргува срещу друго, но ние не гледаме на въпроса в неговото финансово изражение, що се отнася до сигурността, и според мен така трябва да гледа на него и България. Ако бъдем принудени да употребим сила и ако България участва в тези усилия, тя ще бъде част от една силна коалиция в името на сигурността на региона и на самата България. Онова, което се иска от България, са възможности за транзит, коридори - и по въздуха, и по сушата, възможност за ползване на военновъздушни бази и участието с отбранително поделение на място в региона, за да бъдат взети мерки за защитаване на участниците в коалицията, ако част от тези опасни унищожителни оръжия фактически бъдат използвани. Така че от България не се иска пряко да участва в офанзивни, в нападателни военни действия. И според мен ролята, която се очаква от България, е подходяща, конструктивна в отговор на опасността.

Дочети в bTV.bg финала на разговора - какво казва US посланикът за главния прокурор Никола Филчев.