Първанов в 'Труд': Кабинетът направи твърде много грешки

- Г-н президент, посрещнахме американския държавен секретар Колин Пауъл с "по-забранена" София, отколкото при Ваши колеги по ранг от други държави. Това въпрос на вътрешна сигурност ли е или на външна политика?
- Без да съм от пряко ангажираните с организацията на посещението на г-н Пауъл, съжалявам за това, че бяха взети такива крайни мерки, и бих искал да се извиня от името на всички институции на столичани. Но напълно оправдавам строгите мерки за сигурност и искам да поздравя и ръководството на МВР, и всички онези служители и от МВР, и от НСО, които изкараха доста трудни дни по време на тази визита. Трябва да си дадем сметка, че и най-дребният инцидент би могъл да хвърли сянка върху България. А подобни личности винаги са заплашени. Справка - онова, което съпътстваше обиколката на г-н Пауъл в други страни. А визитата е много важен знак за това, че България е оценена като партньор.

- Все пак, г-н президент, аз имах предвид не толкова мерките за охрана, колкото почестите. Не си спомням друг път така да е бил посрещан външен министър на която и да е държава. По-грубо ще попитам - те израз ли са на наша категорична ориентация към САЩ?
- Разбира се, че когато става дума за такава велика страна, има неща, които не влизат в строго протоколните рамки. Но понякога престараването дразни. И то не работи за развитието на отношенията. Понякога по-скоро пречи. По-важното обаче е да бъде ясно, че акцентът върху българо-американските отношения не бива да означава ограничаване на стратегическата цел на България и свеждането й до двустранни отношения. Все пак за нас е много важно, в рамките на тези добри връзки, да запазим своите шансове и по отношение на останалите страни от европейското и евроатлантическото пространство. В този смисъл определено смятам, че има отклоняване от голямата ни цел - членството ни в Европейския съюз.

- Може би тази Ваша позиция е причината да ви освиркат по време на посещението?
- Приемам с разбиране позициите на всеки гражданин, стига да бъдат в рамките на закона. Това, което не приемам, е позицията и поведението на политическите ръководства, на партийните ръководства, някои от които за 12-13 години не можаха да се откъснат от тактиката на остро противопоставяне, на охулване, на дюдюкане в образния смисъл на думата. Имам амбицията да бъда президент на всички българи, но нямам намерение да правя политика, която да се харесва на всички. Държа на собствената си позиция и ще я отстоявам. Виждам, че това поддържа стабилно доверие към президентската институция, което ме радва.

- Рейтингът Ви е най-висок, като изключим Бойко Борисов...
- Не абсолютизирам рейтингите. Аз съм скептик. Доверието има много по-широки измерения.

Изразихте съмнение, че ще смогнем за eвросъюза в обявените срокове, Романо Проди намекна същото. Навярно имате предвид формална подготвеност. Но все пак - промени ли войната в Ирак отношението на Европа към България?
- Съмнение относно крайната дата, на която трябва да влезем в ЕС, няма. Тя си е 2007-а и това се потвърждава от всички наши европейски партньори. Спори се по годината и времето на приключването на преговорите. По време на последната ми визита в Брюксел господин Проди пое ангажимента да направи всичко възможно те да приключат в рамките на неговия мандат, което означава 2004 г. За България това е много важно. Обратното би могло да създаде усложнение на самата процедура. Но все пак не бива да смятаме, че преговорите по отделните глави изчерпват европейската ни интеграция. Важно е да се разбере, че има много други въпроси - икономически и политически, от чието решаване зависи подписването на договора за нашето членство. Едни от тях са съдебната реформа, борбата с корупцията, Без решаването на тези въпроси и най-добре проведените преговори по дадени глави не вършат работа.

- Не отговорихте все пак за Ирак...
- Ирак е загърбен. Не е забравен, но е загърбен. Европейските лидери са достатъчно мъдри, за да не ровят в близкото минало. Но и достатъчно мъдри, за да могат да правят от всеки случай сериозни и дългосрочни политически изводи. А такива случаи, такива изпитания тепърва предстоят. Не от същия калибър, естествено. Международният наказателен съд е друго подобно изпитание за европейската идентичност на България, което се надявам да издържим. Изобщо - важно е да мислим за Европа не само като за икономически съюз, не само като за общност, от която ще имаме някаква пряка икономическа изгода. Единна Европа означава единна политика. Това е голямото послание, което получаваме от Брюксел и другите европейски столици.

- Пътувате изключително много, предимно из страната. С кого споделяте впечатленията си от живота на българина?
- Първо искам да уточня, че стремежът на екипа е да балансираме външните и вътрешните контакти. За този период съм провел 45 срещи с държавни глави и още 18 с премиери, което може би е някакъв своеобразен рекорд, не че целта са рекордите... Но се надявам да отпадне подозрението, че един президент, излъчен от лявото пространство, ще бъде изолиран в международните контакти. За мен е много важно да пътувам в държавата. Ние, политиците, обикновено се сещаме за срещи с избирателите в навечерието на избори. А хората искат просто да бъдат чути, да бъдат изслушани техните проблеми. Заедно с частните въпроси много хора поставят и по-общи. Те трябва да получат отговор не с клишета, не с пропагандните тези, с които често пъти ние си служим. Екипът ни си е изработил система за своевременно поставяне на тези проблеми и настойчивото търсене на решение. Така беше по някои въпроси, свързани с образованието, с инфраструктурите. Ето - известният случай с училището в село Припек - бях поставил въпроса три месеца, преди той да получи решение. Слава Богу, добро решение, но има и много други подобни, които сме поставили. Отделни министри реагират много бързо и аз съм им благодарен. А някои приемат всичко само "за сведение".

- Казахте, че правителството няма право на повече грешки. Чули Ви някой? И колко тежи мнението на президента?
- Трудно е да се даде оценка и не е моя работа да давам. Колкото до чуването, има два типа поведение на мнозинството. Определени среди не приемат каквото и да е, щом е казано от президента (а и не само от президента). Има една политика на инат, на самоцелно противопоставяне. Спомняте си, че на всички етапи от приватизацията на "Булгартабак" имах своите възражения - и по подготвените промени в закона, и по конкретните действия. Вместо да бъдат чути тези възражения, се чуха тежки оценки, дори поставиха на екипа ми двойка от конституционна гледна точка. Истината е, че правителството направи много грешки. И когато някой се опитва да търси корективи на тази политика, не бива той да бъде произвеждан във враг. Да оставим президента, да вземем съдебната власт, която правилно отклони някои актове на правителството. Но вместо да прояви разбиране, кабинетът използва това като повод да развие темата за конституционната и съдебната реформа. Съдебната власт трябва да бъде приобщена в тази реформа. А не да бъде произвеждана във враг.

- Седмици наред държавата се занимава с доклада на министър Петканов. Толкова ли е трудно институциите да се обединят поне в борбата с корупцията?
- Вече казах, докладът е слабо четиво и недоумявам защо той предизвика такъв голям обществен дебат. За мен това е по-скоро семеен скандал на мнозинството.
Но истината е, че институциите се обединиха. На Консултативния съвет, където присъстваха всички власти, се обединихме около 4-5 пункта: необходими законодателни промени, управленски действия и други професионални мерки. Оттук нататък не виждам база за друго ниво на консолидация. Просто съответните институции трябва да си свършат работата.

- В Министерския съвет се появи такава база - премиерът създаде координационен център за борба...
- Той носи подобно наименование като този, който създадох като президент, но не ревнувам. Добре, ако този съвет ще свърши работа, аз ще съм първият, който ще приветства добрите резултати. Парламентът трябва да приеме тези 4-5 поправки в законите, за които всички - от главния секретар и министъра до президента, нееднократно са настоявали. Очевидно трябва да има и някои управленски мерки. Ето случая с недоокомплектуването на МВР - очевидно е, че трябва да бъдат намерени допълнителни ресурси, за да се реши този въпрос. Още повече че това окомплектуване на МВР и системата може да дойде като решение на един друг въпрос с освобождаването на офицери от Българската армия. Очевидно е, че могат и трябва да се намерят ресурси. Още повече че разбирам, има преизпълнение на приходите в бюджета към момента и си струва част от тези средства да бъдат заделени за такива нужди. Този дебат в момента върви деформиран и аз се въздържам да участвам в него.

- В последните дни направихте две категорични изявления: че сте против предсрочните избори, второто е за медийния закон. Първо за вота на недоверие. Смятате ли, че СДС и БСП искат наистина предсрочни избори?
- Не отричам нито една форма на парламентарна демокрация, нито една форма на опониране, на противодействие отстрана на опозицията. В това число и вотовете. Но през последните години вотът беше доведен единствено до една друга възможност за отстояване на политически позиции. Вижда се, че неговият непосредствен ефект е минимален. Той засилва противопоставянето и дори мнозинството да има идея за промени, то се втвърдява и процесът се преустановява. Вероятно и лявата, и дясната опозиция имат основание да поставят такова искане, но освен със силна критика това искане трябва да бъде обосновано с виждането за алтернативна политика. За да получи подобно искане обществена подкрепа, избирателят, гражданинът, трябва да бъде мотивиран с идеи за друг тип управление. Към момента двете опозиции са длъжници на избирателите.

- Само съкращаването на Вашата квота ли Ви дразни в медийния закон?
- Този закон очевидно се харесва само от неговите автори. Аз не съм чул някой да се е изказал позитивно. Виждам, че с всяко обсъждане, въпреки декларациите, вариантите се влошават. Колкото до квотата, част от медийната комисия и нейното ръководство демонстрират странна представа за баланс. Вариантът "8:3" е уникален за българския преход.
Фактът, че медийната комисия ще предлага гражданската квота, тези трима души, които парламентът само ще утвърди...

- Това си е назначен от мнозинството орган за контрол на медиите.
- Абсолютно. Това е парадиране, силна деформация на иначе хубавата идея за гражданската квота. Нерешен остава и големият въпрос за финансирането на медийния пазар, който в България е твърде оскъден, твърде ограничен. Формулата не е намерена. Ако този закон се приеме, ще пострадат и националните медии, и водещите частни медии. Има опасност да настъпи истински хаос в медийното пространство.

- Разбрах, че имате амбицията да сте президент на всички българи, но не хвърляте ли по едно око към БСП? Социолозите й вещаят една добра преднина и Вашите бивши съпартийци явно се готвят да управляват. Имахте разминавания в позициите по някои въпроси. Ако БСП дойде на власт, виждате ли се като автор на нови "Боянски ливади"?
- Аз гледам не с едно око, а много вторачено в проблемите на всяка от партиите. За мен кондицията на всяка от основните партии е едно от условията, за да имаме стабилно управление на България и стабилен парламентаризъм. Впрочем, един от проблемите на сегашното управление е, че то няма силна подкрепяща партия. Партия, която да може да бъде реален коректив и която да произвежда политика. Политика, която пък министрите и парламентаристите само да реализират. За мен много важно е която и партия да дойде на власт, президентската институция да запази ролята си на конструктивен коректив. Ще запазя това свое поведение, независимо от това кой управлява. Не на самоцелно противопоставяне (такива случаи сме имали в миналото), а освен критични нотки, посочване и на решенията. От друга страна, аз самият съм казал, че нося критика и съм готов внимателно да изслушам претенциите и на другите институции, и на основните партии на България по дейността на президентската институция. Намирам това за един от основните елементи на демокрацията.

- Вие сте президент вече година и половина. Още ли смятате, че са достатъчни президентските пълномощия?
- В рамките на мандата си аз ще работя с тези ангажименти, с които съм бил избран. Не бих си позволил да ги коригирам, защото няма да е честно по отношение на онези, които са гласували за мен. Пък и по отношение на всички избиратели.

- А в рамките на следващ мандат?
- Мисля, че трябва да бъдат чути внимателно гласовете на експертите, политиците, синдикатите, които смятат, че някои неща трябва да бъдат коригирани. Например начинът, по който се преодолява президентското вето. То се обезсмисля, ако преодоляването му става с обикновено мнозинство, защото едно втвърдено мнозинство, мнозинство, глухо за разумни предложения - говоря по принцип, - никога не би откликнало на идеи от президентската институция. Но сегашният дебат за конституционна реформа не би трябвало да се товари с подобни идеи.

- А какви промени в Конституцията от сегашния парламент бихте подкрепили?
- Промените по отношение на съдебната власт. Става дума за имунитетите, за несменяемостта на магистратите. Те трябва да станат преди годишния доклад на Европейската комисия, където се надявам да получим позитивна оценка за хода на съдебната реформа. Но по-важното е, че хората не могат да търпят това състояние. Но, повтарям, тази реформа не трябва да се прави менторски, назидателно по отношение на самата съдебна власт, а на всички етапи в нейната реализация да бъдат привлечени хората, за които тя е предназначена - магистратите и онези, които имат и воля за промени, и имат идеи.