По този повод Огнян Бояджиев от РФИ-България разговаря с посланика на Франция у нас Ив Сен-Жур:
- Споделяте ли мнението, г-н посланик, че успехите на България в сферата на франкофонията са най-вече в областта на средното и висшето образование?
- Да, несъмнено са в тази област. Едно от първите неща, които ме впечатлиха в България, бяха езиковите гимназии, в които, наред с чуждоезиковото обучение, специалните предмети се преподават направо на френски.
Бях впечатлен и от мрежата от франкофонски филиали във висшето образование. Те се финансират или директно от френска страна, или се субсидират от международните структури на франкофонията.
Всичко това показва, че е налице не само езиков интерес, но и ярък афинитет към специфичния франкофонски интелектуален подход.
Съществуването на франкофонските университетски филиали е знак за инвестиция в младостта и в бъдещето. А в тях аз не се съмнявам.
- Споменавате думата "инвестиция". Мнозина задават въпроса колко пари носи франкофонията?
- Видно е, че франкофонията е механизъм, който носи пари.
Международната организация на франкофонията, Междуправителствената агенция по франкофония и Университетската агенция по франкофония са донори на финансови средства за всичките си структури.
Цифровото изражение е стотици хиляди, даже милиони евро. Въпреки че прякото наливане на средства не е най-важното, то съществува.
Това са стипендии, това са парите за функционирането на франкофонските филиали в български университети, това са Висшият франкофонски институт по администрация и управление (ИФАГ) и новооткритият Франкофонски ресурсен център...
Тук трябва да посочим и инвестицията, благодарение на която "Радио Франс eнтернасионал" (RFI) съществува в България.
Това е материалната страна на франкофонията. Мисля си обаче, че въпросът не е само в инвестициите.
Освен материалната страна, франкофонията е инструмент за България да бъде част от един специфичен клуб от държави.
България е член на НАТО, на франкофонията; с утрешна дата е и член на ЕС.
Фактът, че България е член на тези клубове (освен материалната подкрепа) носи на страната ви и други плюсове: отваряне на границите, обмен на хора, участие във взимането на колективни решения, които ще предопределят съдбите ни.
Мисля, че истинският принос е както при всяка устойчива инвестиция: реалните й измерения ще се отчитат след десетилетия.
Така че инвестицията е и парична, но е и залог за бъдещето.
- Може ли клубът на франкофонските държави да оказва и политическа подкрепа на България в геополитическите й приоритети като членството в ЕС?
- Франкофонският клуб играе полезна роля днес в политиката и това си проличава при редица международни кризи.
Последният пример е тежката криза в Хаити. Слава Богу, в България криза няма.
Не искам да преувеличавам ролята на страните от франкофонията в световната политика. Това, че България е франкофонска страна, едва ли е голям коз в процеса й на присъединяване към ЕС, но при всички случаи е нещо полезно.
Причината е, че повечето държави от ЕС са или пълноправни, или асоциирани членки - или са със статут на наблюдатели - в Организацията на франкофонските държави.
Ние споделяме еднакви ценности и идеи - това ни улеснява да съседстваме и в рамките на ЕС.
Подчертавам - не искам да преувеличавам значението франкофонията за разширяването на ЕС, но предвид световната глобализация за всяка държава е важно да членува в различни по своя характер общности и клубове.
Обосновано е България да е член на ЕС - така, както е обосновано и членството й в НАТО и Организацията на франкофонията.
Козът в днешния свят се състои във възможността на страната да учленява самата себе си между изброените общности от държави.
Участието във франкофонията ще даде на България предимства, които взаимно се допълват с членствата й в другите съюзи...
- Мислите ли, че България придава достатъчно сериозно значение на членството си във франкофонската общност?
- Самият аз, разбира се, бих искал това значение да става все по-голямо, България да поставя все по-голям акцент върху франкофонията. Смятам, че колкото повече България прави това, толкова по-добре за самата нея.
Разбирам, че в момента пред България има много други приоритети за решаване.
В правителството и в парламента има немалко хора, които владеят френски много добре и с които винаги ми е приятно да разговарям на родния си език.
Посланието и пожеланието ми е да се увеличи броят на франкофоните в България. Казвам това от положителна гледна точка и смятам, че в крайна сметка оптимизмът за франкофонията в България има почва.
- Франкофонията в съседна Румъния е по-мащабна, отколкото у нас. Означава ли това, че Франция би дала по-категорична подкрепа на Букурещ, отколкото на София, за членство в ЕС?
- Не, нещата не стоят точно по този начин. В момента ние сме ангажирани в един глобален процес и желаем двете страни да се присъединят заедно към ЕС.
Няма по-силна и по-слаба подкрепа. Ние подкрепихме влизането на България в ЕС.
Както съм заявявал, съм убеден, че българското членство в Европа ще представлява изключително предимство както за франкофонската общност, за самия ЕС, така и за Европа като цяло.
Не схващайте това като дипломатичен отговор - за нас съществува процес на присъединяване, който трябва да доведем докрай.
Европейското разширяване минава през реформи и в Румъния, и в България и те всъщност са в ръцете на румънците в Румъния и на българите в България.
От наша страна, ние желаем, силно желаем, двете страни да влязат на предвидената дата.
- В деня, когато започва франкофонската среща на високо равнище в Уагадугу (Sommet-francophonie.org/ouaga2004), какво е посланието Ви към нашите слушатели? - Бих пожелал българите да говорят френски, но не само френски.
Мисля, че процесът на присъединяване към ЕС е на практика процес на взаимно споделяне на идеи и култура.
Няма Европа, ако няма обмен и културно многообразие.
Това е, което пожелавам. Това е и простото послание на франкофонията.
Ще поясня - във всички франкофонски страни, дори и във Франция до някаква степен, френският не е единствен език, а съжителства с други.
Всяка от тези държави трябва да се справя с езиковото многообразие: Белгия, Швейцария, Люксембург, африканските страни, страните от Централна и Югоизточна Европа...
Посланието на франкофонията е: не съществува свят без културно многообразие, не съществува свят без езиково многообразие; и всички езици и култури на света не са достатъчни, за да предадат изцяло неговото многообразие.
