Климатичното явление Ла Ниня улеснява появата на грипни епидемии, установява американско изследване.
Ла Ниня е свързана със спад на температурата на повърхностните води в източните тропически части на Тихия океан.
Последните четири пандемии са се случили именно след въпросното явление, установява изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Учените от университета "Колумбия" в Ню Йорк обясняват, че птиците, които са преносители на грипни щамове, променят миграционните си пътеки по време на Ла Ниня, което позволява обмяната и "преподреждането" на генетичния материал.
Общото между панедмиите е именно, че при тях има нов щам, към който хората не са развили имунитет и който се появява, когато два съществуващи щама обменят гени.
Предишните четири пандемии - испанският грип от 1918 г., азиатският грип от 1957 г., хонконгският грип от 1958 г. и свинският грип от 2009 г., са възникнали именно след Ла Ниня.
Много пъти, обаче, се е случвало след климатичното явление да няма грипни пандемии, т.е. да няма нови грипни щамове, които се разпространяват в света.
С една дума, макар Ла Ниня да прави пандемиите по-вероятни, то не е достатъчно, а може и да не е необходимо условие.
Със сигурност явлението се отразява на времето, валежите и влажността по света, но този ефект може да е много различен в различните части на планетата и няма последователна картина, обясняват учените.
Ла Ниня е "студената" сестра на Ел Ниньо, като заедно те съставляват Южното колебание. Редуването на Ел Ниньо и Ла Ниня през две до седем години е наблюдавано, макар и с малки амплитуди, поне през последните три века.
