Анатомия на протеста

С тига сте мрънкали един на друг вечер над халбите с бира. Така нищо няма да промените. Революциите се правят на улиците. Не се намират на дъното на чашите", обичаше да казва един преподавател, когато студентите му се оплакваха от политиките на университета.

Но на другата сутрин всички хващаха под мишница махмурлука и учебниците си и влизаха в часовете. На обед обсъждаха някоя и друга лекция или новоформирала се двойка. А вечер отново на бири и мрънкане.

Колкото и да вдигаха таксите, колкото и рано да изместваха лекциите, колкото и често да сменяха учебната програма, така и никой не бойкотира час, не излезе в коридорите, камо ли на улицата. Може би заради мисленето: "Аз съм тук за малко, най-много пет години, защо да се хабя и да си навличам неприятности, та аз съм само на гости."

Само че ситуацията е принципна. И ако висшето училище е преходна институция, остава въпросът как хората променят и контролират методите и действията на онзи апарат, в който са до живот - държавата.

Защото демократичната държава е институция с предназначение да обслужва гражданите си. А те я контролират посредством механизмите на гражданското общество.

Само че

Гражданско общество е особено понятие

и (в младите и неопитни демокрации) се тълкува по безброй начини. През първите петнайсет години на прехода много критики се изсипаха по посока на това, че в България няма, ама изобщо, гражданско общество.

Сега изведнъж отвсякъде се чуват патосни подмятания, че най-накрая въпросното се е събудило и ще разкаже играта на държавата. А къде всъщност е истината?

Миналия петък София беше парализирана за целия работен ден от протеста на таксиметровите шофьори след убийството на техен колега. Властта помогна на такситата да блокират столицата, като полицаи услужливо отклоняваха останалата част от движението в произволни посоки.

Което, разбира се, вбеси гражданите, вярващи, че "моята свобода свършва там, където започва свободата на другия". Защо не оставиха колите си някъде и тогава да се бяха събрали пред парламента, така и те можеха да протестират, и ние да работим нормално, питаха някои.

Ами защото ако такситата не бяха парализирали града, още повече - ако не бяха заплашили да го повторят, властта никога нямаше да изслуша така уважително шофьорите.

А - о, да - тя го направи. Вътрешният министър Румен Петков дори обеща, че "правителството ще изпълни исканията на шофьорите", макар те да бяха пуснали шейкъра на max - желанията за бързо разкриване на убийството бяха миксирани с искания за отмяна на коланите в града, облекчение за лизинга на автомобилите...

"Властта се държи така, сякаш в едно общество е важно у кого е силата. Ако ти можеш да блокираш София, теб ще те слушаме, ако не можеш, няма да те слушаме. И това потвърждава отказа на властта да води рационален и спокоен разговор с нас", казва програмният директор на Центъра за либерални стратегии Йонко Грозев.

Наблюдавайки как общината побърза да узакони таксиджийската блокада със задна дата и как полицията разчистваше пространство за жълтите автомобили, и други недоволни групи решиха да поставят исканията си.

Последваха протести на пенсионерите за по-високи пенсии, на производителите на домашна ракия срещу акцизите, на Българския лекарски съюз за достойно заплащане...

Гражданско общество? Не съвсем. По скоро някаква гражданска енергия. Която обаче се хвърля най-вече в посока защитаване на личeн интерес.

Чудесно е, че след годините комунизъм хората най-накрая осъзнават себе си като индивиди. Сега остава и да осъзнаят, че са част от едно общество, чиито основни проблеми са образование, здравеопазване, сигурност, правосъдие...

Да протестират не само когато властта навлезе в личния им периметър и разбърка нещо в бита им, а да държат сметка на държавата за всяко решение, което по някакъв начин ощетява обществото, дори и да не ги засяга пер-со-нал-но. И като казваме протестират, нямаме предвид оплакват, мрънкат, барикадират, а аргументирано излагат тези и ги защитават с бетонирани доводи.

"Ние не живеем в гражданско общество, казва социологът Кольо Колев от агенция "Медиана", още сме в процес на създаването му." Но в същото време той определя веригата протести именно като признак на такова:

"Гражданите припознават определени свои интереси и воюват за тях. Друг е въпросът колко обществена подкрепа получават и колко широк кръг от хора засягат."

В интернет светкавичната реакция срещу методите на таксиджиите беше тоталното им отричане. 16 февруари беше обявен за ден без таксита, а до 9 март за период, в който да не се оставя и стотинка бакшиш на "наглите" шофьори. За блогърите блокадата беше проява

Не на гражданственост, а на тероризъм

На подобно мнение е и Александър Кьосев от Философския факултет на СУ. Той определя протеста като извиване на ръце, опит чрез институциите да се повлияе върху работодателите.

Кьосев казва, че в случая става дума за "цялостното обръщане на социалното, политическото и публичното внимание към една прослойка, която не се интересува от ничии други проблеми."

На въпроса на сайта на агенция "Фокус" - одобрявате ли идеята за общ национален протестен митинг, утвърдително отговарят 66.79% от 2502 души. Не е уточнено обаче срещу какво. Показателно, нали.

Психологът Димитър Цветков казва: "Да, протестите се правят пред определени институции, но посланието е адресирано някак си неясно, пожелателно, "по принцип"... Като че ли нещата опират до възможността "да си излееш душичката", когато ти е прекипяло, а не да разпознаеш точната фигура или инстанция, която може да ти даде това, от което имаш нужда."

Акцията "Не сте сами" също е вид гражданска енергия, протест, насочен навън, а не вътре в страната. Но дали е проява на гражданско общество в най-чистия му вид?

"Безспорно е прекрасно, че толкова хора проявяват съпричастие. Раздвоението ми идва от усещането, че много по-лесно се обединяваме около каузи, при които сме в ролята на жертва, особено на някой външен. Ще е интересно да се провери дали тези хора, които се присъединиха към кампанията, са склонни да изразят съпричастността си по друг начин, например като дадат пари. Защото и това е гражданско общество - способността да събираме ресурс извън държавата", казва Йонко Грозев.

На шествието в подкрепа на осъдените на смърт в Либия български медицински сестри двайсетгодишна девойка въздишаше и критично-угрижено обясняваше, че "ето, трябваше да влезем в ЕС, за да се почувстваме граждани, да проимаме самочувствие и да заговорим на висок глас".

Социологът Цветозар Томов казва, че действително с влизането на страната в евросъюза очакванията на хората, както и изискванията им към държавата значително са се увеличили. Но според него този процес не е катализиран от нейната слабост и податливост.

"Напротив, категоричен е той, държавата е зла, лошо управляваща, агресивна спрямо гражданите. И те трябва да я цивилизоват." За Томов "е добре хората да притискат властта и да я огъват именно с цел да я облагородят". Той добавя, че този процес е започнал, но той няма да доживее да го види завършен.

Всъщност от началото на прехода минаха повече от седемнайсет години и е крайно време да си стиснем ръцете за това какво е гражданското общество. Ако знаем към какво се стремим, по-лесно ще го постигнем.

Хронологията

Тон за серията протести дадоха таксиметровите шофьори на 9 февруари, когато след убийството на техен колега блокираха София. На 12-и близо 200 лишени от свобода в Софийския и Пазарджишкия затвор се вдигнаха на бунт срещу проектозакона за амнистията.

На следващия ден симпатизантите на обединения съюз на пенсионерите и обединената партия на пенсионерите поискаха на митинг минимална пенсия 150 лв.

Шествие от Централна гара до пл. "Александър Невски" в протест срещу акцизите върху домашната ракия се състоя на 14 февруари. То беше организирано от партията "Ред, законност и справедливост".

На 15-и Българският лекарски съюз и асоциацията на специалистите по здравни грижи организираха общ митинг под надслов "Европейско финансиране за достъпно качествено здравеопазване".

По-рано същия ден пенсионери отново протестираха за по-високи пенсии, след което се присъединиха към лекарите.