"У нас сифилисът e почти изчезващо заболяване... Социалните условия не благоприятстват развитието му...
Но в световен мащаб въобще не е престанал да бъде опасен, нито имаме гаранции, че в бъдеще не може да се очаква нова вълна от сифилис от капиталистическия свят. Ето защо се налага изключителна предпазливост и отбягване на случайните полови връзки."
Това е цитат от книгата "Любов и брак" на държавно издателство "Медицина и физкултура" от 1975 г. Само че тоталитарният режим отмина и източникът на венерически болести вече не е капитализмът, нито пък въздържанието е единственото предпазно средство.
Днес е доказано, че случаите на заболели от полово предавани болести са най-малко в северноевропейските страни, където сексуалното образование е държавна политика. В България обаче - въпреки че от години официално празнуваме 1 декември, уж усилено се борим с ХИВ/СПИН, това образование все още е екзотика.
За две години от сексуално образование са обхванати едва 10 000 ученици
Това казва Анина Чилева, консултант на Министерството на здравеопазването по програмата "Превенция на ХИВ/СПИН". По думите й най-често срещаната реакция при споменаването на подобно обучение в училищата е или "хм, нас да не ни е учил някой даскал", или "хм, всички знаят за презервативите и СПИН, навсякъде има брошури".
Хм, само че сексуалната образованост не се изчерпва със знанията за видовете контрацептиви, откъде да се купят и трябва-нето да се използват, когато му дойде времето.
Предпазването от забременяване и от болести, предавани по полов път, се оказва само брънка от далеч по-сложното понятие сексуално образование. Защото освен физическото здраве решаващи са удовлетворението от връзката, както и сексуалното удоволствие.
И както пише в дебелите книги, сексуалността е присъща на човека от самото му раждане, а удоволствието е неизменна част от идентичността му. Ето защо модерното сексуално образование се фокусира и върху позитивните страни на секса. Не само върху опасностите.
А формирането на отговорно поведение и умението да се управлява риска не става (изненада!) чрез раздаване на презервативи, a чрез усвояването на умения да общуваш пълноценно и свободно, да устояваш на натиск, да защитаваш позицията си.
Когато денонощието на родителите не стига за нищо, училището се налага да поеме задачата навреме да подготви децата за предстоящите им контакти с другите. По различни съвместни програми на Министерството на образованието, на здравеопазването и на Фонда на ООН за населенията за България 20 общини са включени в пилотни проекти за въвеждане на сексуалното образование.
Точно така, само 20. През ноември добрите педагогически практики бяха наградени на Първата национална среща на учителите в сферата на здравното образование в училище.
Сред тях е и работата на Руска Христова и Антоанета Димитрова, преподаватели в ОУ "Бачо Киро", Велико Търново. Те провеждат СИП (ако сте забравили, ще рече свободно избираема подготовка) по сексуално и репродуктивно здраве с деца от пети до осми клас.
Г-жа Димитрова обяснява, че преди да стигнат до деликатни теми като ХИВ/СПИН, полови контакти и болести, учениците трябва да са минали през теми като "себепознание, приятелство, близост, любов, психологически и физически промени през пубертета." Например, в настоящия СИП са стигнали до "Аз и групата" - моето семейство, съучениците.
В един такъв час децата се разделят на групи, разиграват как биха реагирали при конкретни ситуации и разпалено защитават решенията си.
Шестокласниците си "играят" на мааалко по-големи, отколкото са. Почти хорово те споделят, че след училище се прибират по къщите си, сядат на компютъра, понякога хапват или пишат домашни и така, докато стане време отново за училище.
Коренно различно отговарят обаче двете осмокласнички в групата. В техния речник вече присъстват "дискотека", "бягам от последния час", "на кафе". Затова и ролевият казус този час е: Марио прави купон, докато техните са на гости. Силвия започва да се съблича под въздействието на алкохол и останалите момчета притискат приятелката й Милена да я последва, само че тя възмутено си тръгва.
И тримата герои са добре познати на децата от помагалата им по сексуално и репродуктивно здраве. Шестокласникът Цецо предполага, че на другия ден Марио ще е гузен и ще се извини на Милена. Виктория пък смята, че Силвия просто е искала "да се изкара голямата работа и би трябвало Милена да й помогне да не е толкова зависима от компанията".
Все хубави изводи от ситуацията. А вероятността децата да реагират по възможно най-правилния начин, когато попаднат в подобен конфликт, значително нараства.
Учителките Димитрова и Христова поясняват, че идеята е нещата да се отработят преди времето, когато учениците ще започнат сексуалните си контакти. "Четиресет процента от 16-годишните водят полов живот", казва Христова. Освен това по техни наблюдения в семейството
Темата секс се избягва
или премълчава. "Досега не сме имали случаи родителите да са против тези часове, обратното - толкова са доволни, че оставят изцяло на нас сексуалното образование на децата си", казва Антоанета Димитрова.
За съжаление обаче добрите примери като този са все още единици. Консултантът на МЗ Анина Чилева признава, че въпреки дългогодишните усилия за подобряване на сексуалното здраве "все още не сме намерили системното решение". Според нея, ако не се осигури време в рамките на учебната програма, няма как да се осъществи сексуалното образование.
МОН, другата отговорна по въпроса институция, не е склоннa да въведе такъв час с аргумента, че не може до безкрай да увеличава хорариума. Д-р Ренета Петкова, главен експерт "Политика в общото образование" в МОН, казва, че здравното образование е застъпено в часовете на класния, роден край, човек и природа. Според нея СИП-овeте са най-удачната форма, защото "всичко задължително е нежелано".
Истината е, че формата не е от значение. Важното е темата сексуално образование да не се използва за мерене на мускули между институциите, а в центъра на проблема да се поставят децата и той да се реши в тяхна полза.
Но засега се разчита предимно на инициативата на учители. Така например в СОУ "Максим Райкович" в Лясковец от пет години чрез СИП-ове са обхванати 100% от 600 ученици.
Румен Георгиев е един от наградените преподаватели в националния конкурс за добри педагогически практики. Той и г-жа Гинка Гюзелева са на мнение, че днес учениците имат самочувствието на много знаещи, но пропуските им са огромни, когато се сблъскат с конкретни проблеми.
По думите им двамата са се превърнали в консултанти и дори в междучасията учениците свободно искат съветите им, що се отнася до полово съзряване. По този начин според тях е "паднала бариерата учител - ученик и вече става въпрос за партньорство, което е добре за атмосферата в училище".
Сексуалното образование не води до нарастване на сексуалната активност
проф. Питър Егелтън - Институт по образование, Лондонски университет
- Една от най-важните задачи на училището е да формира цялостно отношение към живота у младите хора. В този контекст къде е мястото на сексуалното образование в класните стаи?
- Проучванията по света показват, че родителите са горещи привърженици на идеята училищата да се ангажират със сексуалното образование на децата им, както и с отношенията/връзките им с другите, защото те самите намират задачата за доста трудна.
Много възрастни се притесняват да говорят с младите за секс и резултатът е често чуваната реплика от страна на тийнейджърите, че са научили "твърде малко твърде късно". Тази ситуация трябва да се промени, ако искаме да понижим риска от заразяване с болести, предавани по полов път, ХИВ, както и от нежелани бременности.
- Колко рано трябва да се въведе сексуалното образование в училищата?
- Важно е работата да започне, преди младите да са станали сексуално активни. Основите на сексуалното образование се полагат в европейските страни още в началните класове. Децата изучават телата си, отговорностите си един към друг, по какво се различаваме. Това не означава, че на 7 години научават за сексуалния акт. Започва се със здравословен подход към връзките - доверие, равенство, отговорност и уважение.
- Какъв вид съпротива бихте очаквали у нас?
- Най-големият мит относно сексуалното образование в училище е, че колкото повече се говори за секс, толкова повече се насърчават младите да са сексуално активни от по-ранна възраст. Международният опит обаче е категоричен, че колкото повече се дискутира този въпрос, толкова повече се отлага във времето първият полов акт, както и толкова повече контрацептиви се използват. В страни като Швеция, Норвегия и Холандия сексуалното образование започва в много ранна възраст и точно там случаите на нежелана бременност и болести, предавани по полов път при тийнейджърите, са най-малко.
- Как може да се преодолее тази съпротива?
- Чрез ясна политика: министрите и министерствата на образованието и здравеопазването да говорят в един глас. Като проумеят, че сексуалното образование не е политически или морален футбол, а е обществен проблем. В контекста на риска от ХИВ/СПИН младите имат правото да знаят всички факти и начините как да се предпазят от заразяване. Трябва да инвестираме в младите, а не да ги принуждаваме да живеят в невежество, както са отраснали много от нас.
