Д ал ли е Леонид Брежнев изрична заповед да бъде убит папа Йоан Павел Втори през 1981 г.? Така твърди комисията по външните работи към италианския парламент, позовавайки се на архиви, предоставени на британските тайни служби, от известния "дезертьор" от КГБ Василий Митрохин.
Веднага се налагат две забележки: моментът на това разкритие бе избран от Берлускони, за да "подлюти" предизборната кампания, тъй като италианският министър-председател
обича да представя съперниците си от левицата като продължители на италианския комунизъм,
пише Александър Адлер във френския в. "Фигаро" в рубриката "Мнения" под заглавие "Папата, атентатът и Брежневата следа" - и продължава:
"Струва си освен това да се отбележи съвпадането на тази политическа операция с обявеното от Вашингтон "цялостно преразглеждане на досието Путин", поискано от все по-скептичния към Русия Джордж Буш. Втората забележка се отнася до двусмислието на т.нар. "архиви Митрохин".
Ако се съди по публикуваните два тома, буди голямо учудване фактът, че всички споменати агенти са били известни на контраразузнаването и междувременно Москва е започнала да гледа твърде зле на някои от тях.
След като разгледало съдържанието на тези архиви, ЦРУ отпратило архивиста беглец в Рига и той нямал друг избор, освен да се предаде на англичаните, а те приели документите му с много по-голям интерес.
Без да забравяме тези скептични съображения, трябва да признаем, че информацията потвърждава редица неща, които предугаждахме преди повече от 20 години.
Сред тях са изключително сериозната криза, предизвикана от полските стачки през 1981 г. по най-високите етажи на съветската държава, терористичните изблици на някои от службите в съветския блок и накрая всевъзможните подривни действия, извършвани от Турция чрез редица враждебни групировки (кюрдски, арменски),
внушителна местна мафия в София,
маоистка крайна левица - всички свързани по някакъв начин с КГБ
или с неговите филиали, по-специално българските.
Един факт засилва това подозрение: смяната на мишената само два месеца преди атентата, тъй като първоначално Агджа имал за задача да убие Лех Валенса при посещението му в Рим за среща с папата през зимата на 1981 г.
И изведнъж залогът стремително скача - мишена става самият Свети отец. Тази промяна може да се впише само в политически цели, в случая - в стремежа да се взриви компромисът, постигнат няколко месеца по-рано между "Солидарност" и новото полско правителство на Ярузелски, за да се намери най-после претекст за желаната от мнозина в Москва военна намеса.
Тук обаче възникват три нови въпроса:
1. Добре известно е, че по онова време здравето на Брежнев вече е било силно разклатено и онези, които са дърпали конците от негово име, са представлявали най-твърдата фракция в КГБ, чийто фактически патрон е бил Константин Черненко.
2. Знае се също, че фракционните борби вътре в източните служби са били в разгара си. В Източен Берлин Маркус Волф, който ще изиграе ключова роля в сгромолясването на ГДР, вече се противопоставя на своя шеф Милке по въпроса за подкрепата, която той оказва на западногерманския терорист от бандата в Баадер.
Освен това в Полша Андропов подкрепя задържалия се за кратко нов лидер Станислав Каня и преди всичко генерал Ярузелски.
Двамата искат на всяка цена да избягнат логиката на конфронтацията. Оттук следва, че решение, задействано от Брежнев, не е задължително подкрепено от патрона на КГБ Юрий Андропов.
3. И накрая,
идеята да се използва посредничеството на българите, е особено учудваща.
Вярно е, че тази служба е имала силни позиции в Италия още от 50-те години, където е съгласувала атаките срещу Югославия на Тито. Но в крайна сметка задачата изглежда доста тежка единствено с помощта на източногерманската Щази, натоварена с дезинформация.
Може би ключ към цялото начинание на Митрохин е констатацията, че тези вече публикувани архиви извеждат на сцената разпра между съветския посланик в Рим и чехословашкия му колега, обвинен от пратеника на Москва, че подкрепя италианските "Червени бригади", което би трябвало да означава, че Съветите нямат нищо общо.
Връщайки се към тези драматични събития, предизвикали пълния разпад на съветската империя, прави впечатление фактът, че разкритията на Митрохин хвърлят пряко вината върху Брежнев и негласно оневиняват Андропов, а това ги превръща в
кодирано послание, отправено от новите руски разузнавателни служби след 1991 г.
към западните им колеги: да, някои от нас наистина искаха да убият папата, но ударите им бяха насочени също срещу нас, Андропов, Волф, Ярузелски.
Това твърдение става още по-достоверно поради факта, че известен брой български политици и хора от тайните служби в България много бързо понасят ударите на тази афера.
През юли 1981 г. дъщерята на българския сатрап Живков е намерена мъртва в банята си. В края на 1982 г., когато агонизиращият Андропов все пак решава да поеме юздите на властта в Москва, в българската Държавна сигурност са извършени серия арести, а после в София е назначен за посланик на СССР най-близкият сътрудник на Андропов - ген.-лейтенант Шарапов.
Именно той е човекът, който предизвиква падането на Живков
като зряла круша през есента на 1989 г., с помощта на великолепния реформатор Александър Лилов.
Но бедният Лилов е убит няколко години по-късно (sic!),
точно 40 дни след смъртта на Тодор Живков под домашен арест, от хора, верни на бившия сталинистки лидер в София, и приближени сред приближените на Брежнев. Ясно е, че тази история не е съвсем приключила."
