П атриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II е починал тази сутрин на 79-годишна възраст, съобщи ИТАР-ТАСС, като се позова на Руската православна църква.
Нейният говорител Владимир Вигилиански уточни, че това се е случило в резиденцията на руския духовен водач в Переделкино край Москва. Той не съобщи причините за внезапната му смърт.
Ватикана изрази своята "изненада и болка" от новината за кончината на Алексий II. Пресслужбата на Светия престол пусна кратко комюнике по повода.
"На патриарх Алексий II се падна отговорността да ръководи църквата във време на големи промени. Той съумя да изпълни тази задача с голямо чувство на отговорност и любов към руските традиции", пише представителят на Ватикана монсеньор Брайън Фарел. Тази първа реакция на Светия престол ще бъде последвана от "официални съболезнования".
"Разстроен съм, трудно ми е да намеря думи. Изпитвах огромно уважение към него", заяви бащата на перестройката и бивш президент на СССР Михаил Горбачов.
Руският премиер Владимир Путин заяви, че смъртта на патриарха, с когото поддържаха близки отношения, е "трагично събитие и голяма загуба" за Русия.
Президенът Дмитрий Медведев пък, който в момента е на посещение в Индия, ще отложи планираната визита в Италия днес и ще се върне незабавно в Москва.
Алексий II бе много активен в политически план. С помощта на Кремъл той възстанови влиянието на православната църква в страната след 70 години държавен атеизъм и отслужваше всички големи литургии в катедралата "Христос Спасител", често в присъствието на държавните ръководители.
Противно на всеобщото усещане за нарастваща бездуховност, Алексий смяташе, че Русия и другите страни от Централна и Източна Европа стават все по-религиозни.
"Казват, че религиозните култове са в упадък в Европа. Но само не в Русия, Украйна, Беларус, Молдова и останалите страни от Централна и Източна Европа", казваше патриархът, според когото в посочените страни вярата се възражда и хората все по-активно биват включвани в живота на Църквата.
По негово време Руската православна църква в изгнание се обедини с църквата майка, като се сложи край на продължилото над 80 години разцепление.
Алексий ІІ и първойерархът на Руската православна църква в чужбина, митрополитът на Източна Америка и Ню Йорк Лавър подписаха в Москва Акт за канонично общение.
За патриарха това беше историческо събитие, което окончателно преодолява разделението на руснаците, породено от революцията през 1917 г., гражданската война и установяването на богоборческа власт в Русия.
Алексий ІІ се надяваше също, че с влизането на България в ЕС ще се засилят позициите на православието на европейския континент.
"В условията на глобализация, отделен фактор за която е европейската интеграция, е изключително важно да останем самите себе си, да не се разтворим, да не се изгубим в културната карта на света", смяташе той.
Подчертавайки значението, което делото на братята Кирил и Методий имат за славянския свят, неговата вяра и култура, предизвикващи "заслужено възхищение в цял свят", патриархът същевременно напомняше, че не е достатъчно само да се ценят постиженията на миналото, че трябва да се чувства отговорност и пред потомците, да се "преумножи богатството и мъдростта".
Дълго време Алексий II поддържаше хладни отношения с католиците, които обвиняваше в прозелитизъм, и отказа да приеме папа Йоан Павел II в Москва. След възкачването на папа Бенедикт ХVІ обаче започна период на сближаване с католическата църква.
През лятото на 2008 г. руският патриарх се скара с Вселенския патриарх Вартоломей, когото обвини, че поддържа връзки и "флиртува" с ръководителите на антиканоничните църкви в Украйна. Той му изпрати гневно писмо, което задълбочи кризата между двете патриаршии.
Негово светейшество Алексий II e роден на 23 февруари 1929 г. и e 16-ият текущ патриарх на Москва, на цяла Русия и примас на православната църква. Родното му име е Алексей Михайлович Ридигер. Роден е в Талин, Естония, в семейството на руски емигранти.
Кариерата на епископ Алексий започва през 1961 г., когато се издига в централните структури на Московската патриаршия. На 14 ноември същата година е назначен за зам.- председател на Отдела за външни църковни отношения.
През 1964 г. е възведен в сан архиепископ, а само няколко месеца по-късно е назначен за управляващ делата на Московската патриаршия и постоянен член на Светия синод.
През 1968 г. е възведен в сан митрополит. През 1984 г. получава звание доктор по богословие, след като защитава дисертация на тема "Очерци по история на православието в Естония".
Две години по-късно обаче Светият синод "заточава" митрополит Алексий в Талинската епархия заради писмо, което изпратил до Горбачов на 17 декември 1985 г. и в което му предлага да преразгледа отношенията между държавата и църквата.
Избран е за патриарх на 7 юни 1990 г. - 40 дни след кончината на предишния руски патриарх Пимен.
