Екологична криза е надвиснала над Гърция

О гненият ураган, поглъщащ гори, насаждения, къщи, не е просто драматича случка. Това е връхната точка на многостранната екологична криза, надвиснала над страната.

Години наред околната среда се е възприемала като пречка за "развитие", а не като природно богатство, към чието опазване страната се е отнасяла с безразличие. Резултатът от това поведение сега са огромните екологични рани, нанесени по цялата снага на страната. Тези рани са 12 на брой:

Присвояване на права върху горите. Около 33 милиона декара гори и горски масиви са изпепелени от 1955 г. досега. Голяма част от тях са прочистени, тъй като след пожарите там нахлуват присвоителите.

Присвоената обществена земя се изчислява на 3,5 млн. декара. Голяма част от нея са гори. Липсата на кадастриален план за горския фонд (в това отношение Гърция може би е единствената страна в Европа), отсъствието на съгласувани усилия за опазване на горите, натискът, оказван от мощни строителни фирми с интереси към различни терени, превърнаха горите на Гърция в жертви на масовата разпродажба.

Вторият сериозен проблем са отпадъците. Гърция е страна на неконтролираните и пренаситени сметища. Над 1400 сметища все още работят, други 1100 не са възстановени.

Резултатът от това са токсични пожари в горски райони, замърсяване на почвата и атмосферата. Само за десет години на жител от страната се падат по 40 на сто повече отпадъци, а рециклирането им продължава да е нерешен проблем. Само 14 на сто от отпадъците се рециклират.

Незаконните строежи са другата грижа на държавата. Изчисленията показват, че 25-30% от жилищата в страната са изградени при нарушения на строителните норми. Една трета от тях - 1,5-1,7 млн., са незаконни, но не се събарят, а напротив, рано или късно се узаконяват с правителствени разпоредби.

Атина и Солун са шампиони в Европа по замърсяване на атмосферата. Причините за това са задръстените от моторни превозни средства пътища на страната, промишлените предприятия в близост до градовете и отсъствието на план от страна на държавата за решаване на проблема.

Градове без зеленина никнат като гъби. По данни на европейската екологична организация през 1960 г. на всеки атинянин са се падали по 2,52 кв. м. зелена площ.

Сега се падат само по 2 кв. м., докато в Бон цифрата е 35 кв. м., а в Амстердам - 27 кв. м. В същото състояние е и Солун, където на жител на втория по големина град се падат по 3 кв. м. зелена площ. Свободните пространства и парковете са застрашени от настъплението на бетонни сгради.

В същото време опазването на биотопите фигурира само на хартия. Едва 87 от общо 359 резервата са подчинени на някакво ведомство и за тях се носи отговорност.

В повечето случаи на реките и езерата се гледа като на възможност за поемане на отпадните води и са на път да се превърнат в паметници на екологичната катострофа, а гръцките морета се възприемат като сметищни пространства.

Гърция произвежда "отпадна" енергия, която се разхищава безогледно. За всеки изразходван милион евро от БВП на страната се изхъврлят в атмосферата 1145 тона въглероден диоксид, което е двойно повече от средните норми за 15-те от ЕС.

Замърсяващите околната среда лигнитни въглища дават 58% от електричеството на страната, а петролът - 7%. Използването на алтернативни енергийни източници е едва 2,5%. Работещите на лигнитни въглища електрически централи в района на Козани са едни от най-големите замърсители в цяла Европа.

Според официалните изчисления промишлените отпадни води възлизат на 660 хил. тона годишно, неофициално обаче тези количества са двойно по-големи. Промишлените зони на Атина, Инофитес и Солун представляват химически бомби.

Почвата непрестанно се трови с химически растителни препарати. Проучване на университета в град Патра показа, че натриево замърсяване има в повечето равнини на страната, а също и в много планински райони.

35% от земята на Гърция е обречена на суша или вече е запустяла. 49% от обработваемата земя е на път да запустее. Интензивното земеделие и разхищаването на вода ускорява това явление.

Заради прекомерно изпомпване на подпочените води в редица райони, като Атика, Магнисия, Лариса, Арголида, запасите се изчерпват и те се заместват с обезсолена морска вода.

Всъщото време рибата в Егейско и Йонийско море поголовно се лови, което излага на изчезване отделни видове от тях, тъй като 60% от това богатство се лови с търговска цел при това извън нормите за риболов.