Според вестника отговорът може да бъде в британски стил на "полуистини и преувеличени твърдения". Изданието напомня, че преди премиерът Расмусен да изпрати в Ирак 400 войници в началото на лятото датският принос е бил символичен - една подводница и един кораб. " Един войник сега е мъртъв, пише "Франкфуртер Рундшау" и нищо вече не е символично".
Берлинският "Ди Тагесцайтунг" посочва недостатъците на дерегулирането на енергийния сектор. "Шведите знаят какво означава либерализиране на енергийния пазар, тъй като понякога те прекарват цели дни без ток, защото енергийните компании икономисват от ремонти на съоръженията". След това вестникът отбелязва, че след като Швеция е станала "минимаркет", създаден от шведски, финландски и германски компании, инвестициите в електрическата мрежа на страната са спаднали рязко, въпреки повишените цени за потребителите. Компаниите не инвестират в нови електростанции, а напротив закриват по финансови съображения малки местни газови и петролни електростанции. За да преодолее нарушения баланс, правителството се опитва да въведе наказания, за да принуди компаниите да компенсират клиентите си в случай на прекъсване на тока.
Мюнхенският "Зюддойче Цайтунг" се възхищава на реакцията на нюйоркчани на прекъсването на тока в САЩ и Канада. Вестникът отдава това на опита на нюйоркчани да се справят с катастрофи. "Нюйоркчани се подпомагаха взаимно по достоен за възхищение начин, отбелязва "Зюддойче Цайтунг". Ню Йорк отново доказа, че не може да бъде победен".
Водещият френски вестник "Монд" смята, че аварията е показала колко уязвимо е нашето общество заради зависимостта си от този източник на енергия. Според ежедневника инцидентът доказва вредата, която може да причини нескопосаната приватизация, базирана на краткосрочната цел на частния сектор за реализиране на максимални печалби. Вестникът приканва европейските страни да извлекат поуки от нюйоркския инцидент. "Никой не е защитен, особено ако енергийният сектор се управлява напълно по законите на пазара и загуби статута си на "специфична обществена услуга", отбелязва "Монд".
Шведският "Дагенс Нихетер" вижда в топлата вълна, която е обхванала Европа, причина за запазване на ядрените централи в страната. Вестникът отбелязва, че хидролозите са предупредили по време на провеждащата се в Стокхолм световна конференция за водата, че световните водни запаси ще бъдат застрашени от увеличените глобални температури. Вестникът подкрепя това твърдение със статистиката, че световните нужди от прясна вода ще нараснат с една четвърт до 2025 г. Изтъквайки, че развитите страни употребяват шест пъти повече вода, отколкото разививащите се, шведският вестник пише, че е "скандално и трагично", че САЩ, които имат най-голям принос за парниковия ефект, не са подкрепили Договора от Киото.
