При гласуването на доклада 71 депутати бяха "за", един "против" и един "въздържал се". Към текста бяха направени 25 поправки, голяма част от които не бях приети.
Отпадна и най-важната от тях, според която ЕП трябва да има по-голяма роля при взимане на решение за задействане на предпазната клауза.
Ако това беше прието, случаят може да постави неприятен прецедент за следващите преговори по разширяването, коментира Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg).
Три седмици преди Европарламентът да гласува дали Румъния и България да влязат в ЕС, мнозина продължават да бъдат скептично настроени относно готовността на Букурещ да се присъедини към организацията, съобщи по-рано кореспондентката на Би Би Си в Брюксел Оана Лунжеску.
Евродепутати, сред които са представители на зелените, социалистите и християндемократите, внесоха предложения, с които настояваха да бъде засилена ролята им при оценката на напредъка на двете държави.
Те изрично настояваха мнението им да бъде потърсено, ако се взима решение за забавяне с една година на членството на която и да е от страните, при положение, че те не осъществят реформите, с които са се ангажирали.
Подобно решение трябва да бъде взето по предложение на Европейската комисия и да бъде одобрено от Съвета на министрите, т.е. за него трябва да гласуват всичките 25 страни членки.
Прилагането на едногодишната предпазна клауза би било по-трудно за България, тъй като ще изисква единодушно решение, докато за Румъния е необходимо само квалифицирано мнозинство, коментира Би Би Си (BBC.bg).
Въпреки че договорът за членство не отрежда на ЕП каквато и да било роля в този процес, еврокомисарят по разширяването Оли Рен даде да се разбере, че няма да се противопостави на искането на евродепутатите:
"Добре разбирам защо ЕП иска да бъде свързан с това решение, дори и да няма законообвързваща договорна основа за това. Да вземем държави като Финландия, която стана член през 1995 г.
Гласуването в парламента по този въпрос предшества с половин година приемането на страната. При следващото разширение с десет нови членки през миналата година, парламентът гласува цели 12 месеца преди това.
Сега гласуването ще се състои 20 месеца преди датата, дадена на Румъния и България за влизане в организацията, ако са готови. Поради това смятам, че има основание в искането парламентът да може да каже своето мнение на по-късен етап от процеса на присъединяване.
Това мнение няма да бъде задължително от законова гледна точка, но, разбира се, парламентът има политическа тежест и ние ще се вслушаме много внимателно в това, което евродепутатите имат да кажат".
Мнението на европейската институция за напредъка на двете балкански държави може и да не носи законова тежест, но извоюването на правото то да бъде изказано е част от продължаващата битка за увеличаване на политическите правомощия на този орган в сравнение с другите важни европейски институции, обяснява Би Би Си.
ЕП се отнася по-благосклонно към Хърватия и по-критично към Турция, което не винаги съвпада с възгледите както на страните-членки, така и на ЕК, предаде още Оана Лунжеску.
