"Пърформънс Лаб София" започва сезона с нова провокативна постановка, "Замлъкване" на Елена Панайотова. Авторите казват, че спектакълът е по мотиви от и в резултат на задълбочено изследване на емблематичния филм на Ингмар Бергман "Персона".
"Замлъкване" въвлича зрителя в постоянна игра на търсене на границите между реалност и фантазия, докато изследва темата за човешката комуникация, мълчанието като възможен път към истината и индивидуалното достигане до тази истина.
Самата пиеса е съставена от вариации на няколко основни теми: удвояване, обсебване, мълчание, съществуване на човешкото тяло в тишина, твърдят от трупата.
На сцената се изявяват Вероника Петрова, Антоанета Петрова, Дарина Параскова, Десислава Христова и Ани Вълчева, художник е Юлияна Войкова-Найман, а музиката е поверена на Емилиян Гацов-Елби.
Спектакълът се реализира в партньорство с Театрална Работилница "Сфумато" и "Театър на Голия Охлюв" към Нов български университет (НБУ).
В последните години, екипът на Елена Панайотова реализира друг провокативен и много успешен проект "Домът на Бернарда Алба" по Федерико Гарсия Лорка. През 2005 г., спектакълът получава наградата на INFANT фестивал в Нови Сад за "най-оригинално изследване в сегментите на театралния език".
Самата Панайотова участва в редица театрални форуми, симпозиуми и работни ателиета като актьор, режисьор и изследовател.
Има реализирани повече от 10 постановки, сред които "3х3 или Три сестри" по Антон Чехов, копродукция на НБУ и НДК (1997), "Игрила" по Теодора Димова в "Сълза и смях" (1999), "Вишнева градина" от Чехов в Университета за изкуства Утрехт (2000) и "Юн Габриел Боркман" от Хенрик Ибсен в Народния Театър "Иван Вазов" (2006).
Тя е възпитаник на НБУ, с бакалавърска степен по театрални изкуства в специалност режисура, след което учи магистратура "Принципи на театралното изследване". Завършва и специализация "Европейска култура и история" в Университета в Амстердам, Холандия.
Била в програмен директор и асоцииран преподавател в Театралния департамент на НБУ и е съосновател и председател е на културна фондация "Ден Гри - Х", която продуцира международни театрални проекти.
"Персона" (1966), на който е базирана пиесата, разказва историята на младата медицинска сестра Алма, чиято пациентка, актрисата Елизабет Воглер, е видимо в цветущо здраве, но отказва да говори.
Прекарвайки часове наред заедно, Алма непрекъснато споделя с Елизабет, докато накрая открива, че собствената и личност се е сляла с тази на пациентката.
Филмът е носител на наградата на Американското дружество на филмовите критици за най-добра актриса (Биби Андерсън/Алма), най-добър филм и най-добър режисьор през 1968.
"Персона" е обявен от критиката за "една от най-великите творби" на 20 век. Самият Бергман го определя като едно от най-важните си произведения и казва за него "днес аз чувствам, че с "Персона" съм стигнал толкова далеч, колкото бих могъл. ...когато работех в пълна свобода, аз успях да се докосна до неизразими тайни..."
