Н ово златно съкровище вече е част от постоянната експозиция на Националния исторически музей (НИМ).
Експонатите са от разкопките на могила край харманлийското село Изворово, проучена това лято от екип, ръководен от д-р Борислав Борисов. Съкровището е от бронзовата епоха (ІІІ - ІІ хилядолетие пр. Хр.).
Археолозите са открили впечатляващи за тази епоха находки - златен накит, съставен от 320 мъниста с форма на ечемичени зърна, с обща дължина 1,5 м; два златни предмета с форма на прешлени за вретено и соларна украса; златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит; сребърна халка и бронзов нож с каменен брус.
Подобни златни находки с формата на ечемичени зърна са открити само на о. Крит - гердан с 24 мъниста.
Ценните предмети са намерени в могила от кварцови камъни, в чиято основа е било извършено погребение с кремация. Останките били пренесени в богато украсен глинен съд и разпръснати между камъните.
Д-р Бориславов предполага, че това е гроб на човек с най-високо обществено положение - владетел или върховен жрец. През ІІ в. сл. Хр. около могилата възниква селище.
Количеството и майсторската изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа. Възможно е обаче произведенията на ювелирното изкуство да са дело на местни майстори.
