- Според мен причината да бъде взета на прицел Турция е, че тя е уязвима. Само преди няколко дни бомби бяха взривени край две синагоги в Истанбул. А и изглежда "Ал Кайда" разполага с надеждна мрежа в Турция, която работи в сътрудничество с местни турски организации, за които британското консулство и британската банка представляват очевидни мишени.
- След последните атентати може ли да се говори за смяна в тактиката на атентаторите и организациите, които стоят зад тях, особено предвид факта, че за първи път нападателите вземат под прицел открито и отявлено британски, а не както досега американски цели?
- Точно така е. Въпреки това искам да припомня - Великобритания е предупредена от доста време насам, че в качеството си на "малкия дявол" ще стане мишена на нападения заедно със САЩ. Знае се, че и други страни също могат да станат обекти на подобни нападения, например Франция и Норвегия. Интересно е да се отбележи, че потенциалните цели са все страни, които "Ал Кайда" по някакъв начин асоциира с нападения в Близкия изток.
В случая с Великобритания и Норвегия например това е заради близките им връзки със САЩ и неотдавнашната война в Ирак, а в случая с Франция - заради предишни нейни действия, особено по отношение на Алжир. В такъв смисъл няма нищо изненадващо в днешната атака в Турция. Не е изненада и че тя става точно сега, когато президентът Буш е на посещение във Великобритания - това е идеален момент да се подчертаят връзките между Лондон и Вашингтон.
- Нека да припомня, че и с двата бомбени атентата в Истанбул се свързват местни турски представители, а те вече обявиха че са действали съвместно с "Ал Кайда". Изненада ли е появата на "Ал Кайда" в Турция?
- Не забравяйте, че Турция отдавна има собствени проблеми с тероризма, свързана с етническия състав в самата страна. Появата на "Ал Кайда" в района не е изненадваща и турските власти вероятно вече осъзнават колко сложна задача им предстои да решат. Но турската организация, извършила атентатите, не е действала самостоятелно, както си личи от изявленията и за съботните, и за последните атентати, които са обявени и от името на "Ал Кайда".
Мисля, че тези нападения са просто използвана възможност за атака срещу лесно уязвима цел, както в случая с атентатите в Източна Африка преди време. Те са насочени по-скоро срещу Великобритания, за да подчертаят връзката й със САЩ по-скоро, отколкото срещу самата Турция. А и да не забравяме, че Турция има много добри отношения с Израел, което вероятно е допринесло нападателите да извършат атаките си в Истанбул.
- Очаквате ли да се стигне до подобни атентати и в другите страни, които подкрепиха американската политика в Ирак?
- Трябва да подчертая, че всички страни, които подкрепяха американската политика в Ирак, сега трябва да приемат, че са мишени за възможни нападения. Не ме изненадва, че подобни инциденти зачестяват. "Ал Кайда" сега се стреми да демонстрира, че войната срещу тероризма е провал и че тя не може да бъде контролирана така, както са си мислели в Америка. Затова и самата "Ал Кайда" има интерес да организира все повече и по-масирани атаки.
- Има ли основания България да се притеснява от ескалацията на нападенията в съседна Турция?
- Доколкото България подкрепя американската политика в Близкия изток, мисля, че българската общественост трябва да предполага, че има потенциална опасност от атаки в страната. България обаче е малка страна и малка частица от по-големите съюзи, които Америка създаде през последните две години. Създадената по крайбрежието военна база например би могла да стимулира подобно нападение.
Въпросът тук е до каква степен българското правителство осъзнава подобна опасност и какви мерки е взело, за да я предотврати.
- Как най-ефикасно би могла световната общност да предотврати или ограничи подобни атаки?
- Откровено казано, ако световната общност си даде труда да разследва защо се извършват подобни атентати, може би ще успее да открие механизми за тяхното предотвратяване. Сегашната политика се занимава само със симтомите на насилието, без да стига до причините за неговата поява. Тази политика е обречена на провал. Мисля, че мога да кажа със сигурност - в следващата една година ще говорим все по-често за подобни нападения навсякъде по света. Много се съмнявам, че войната срещу тероризма ще има някакъв успех.
