Екомания

Е�м �мания... Понякога се чудя дали ще е добре, ако екологията действително се превърне в мания. Ето какво казва (слагайки си очилата на изпъкналия в плоскостта на екрана нос с форма на земно кълбо) винаги услужливата Уикипедия по въпроса или поне по половината от него, по частта за маниите - „Манията е тежко медицинско състояние, характеризиращо се с крайно добро настроение, енергичност и необичаен начин на мислене.

Манията може да има различни причини, но най-често е свързана с биполярно разстройство, при което периоди на маниакално състояние се редуват с клинична депресия. Маниите могат да имат различна интензивност - от умерена (хипомания) до напълно развита, включваща психотични симптоми като халюцинации.". „Тежко", „крайно", „разстройство", „клинична" - все думи, които сякаш не се нареждат сред тези, които най-точно биха описали представата ни за бъдеще в хармония с околната среда, постигнато чрез развиване и поддържане на така нареченото future-friendly отношение към всички сфери на живота.

В тази представа, поне в моята, цветовете са свежи, не задължително ярки и блестящи, може би по-скоро млечно-пастелни в съчетание с всички землистокафяви, но свежи, живи, готови да поемат узряващия в корема на облака дъжд и след това да го използват по предназначение - за да растат, да се развиват и променят.

Най-вероятно това е една утопична представа, но какво значение има, ако наистина вярваш в нещо сега, по-добре е да положиш нужните усилия за постигането му такова, каквото искаш да бъде, без самият ти да му налагаш ограниченията, породени от представата ни за „възможното", така и така след време собствените ти идеи сами ще претърпят еволюция („сами" е неточна дума, ти си този, отговорен за промените), така че колебанията са излишни.

Но всъщност започнах с намерението да говоря за друго - за манията, екоманията и за това как в един момент тя може да се превърне в нещо много по-опасно от обикновеното нехайство към проблемите, свързани с околната среда, което сякаш вече не е чак толкова често срещано днес. Нараства информираността, а с нея няма как (или поне би ми се искало да вярвам, че няма) все повече и повече хора започват да отвръщат погледите си от огледалото, с което наблюдават единствено себе си и се обръщат навън, към другите и най-вече другото - онези елементи от природата, които нямат собствен глас (или поне звуците от него не могат лесно да се възприемат от човешкото ухо), но са там, съществуват и не по-малко от самите хора се нуждаят да бъдат оставени да го правят спокойно.

Заедно с това се отварят все повече и повече биомагазини, вегетариански ресторанти, места, където се продават изцяло органични продукти и дрехи и точно оттук тръгва тревогата ми - защото освен ползите подобни места могат да донесат и вреда - нали целта на future-friendly  отношението не е да се повишава консумацията, а с нея и разходът на материали, което неминуемо води до експлоатация на природата и ресурсите й, а напротив, да се научим да живеем „разумно", да не искаме все нови и нови неща, а, ако са още използваеми, да се задоволим със старите.

В този смисъл превръщането на екологията в мода, свързването и единствено с неща, които могат да се купят, може да предизвика лавинообразно движение в посока обратна на тази, която всички твърдим, че желаем. Лавините са опасни, поглъщат.От друга страна описаниято на понятието „мания"  включва и „крайно добро настроение, енергичност и необичаен начин на мислене" - все неща,  които изглеждат достатъчно силни, за да задвижат намерението на тази планета да й бъде помогнато (или поне да не й се пречи). Дано наистина са. И тогава ще изгрее слънце.