Три законопроекта за досиетата прие парламентът на първо четене

Н ародното събрание прие на първо четене три законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА). Единият от проектите е на ДПС, другите два - на ДСБ и ОДС.

Проектът, внесен от ДСБ, предвижда достъп до архивите и разкриване на информация за дейността на ДС и разузнавателните служби на БНА на всички български граждани, на гражданите на страните-членки на НАТО и на ЕС след пълноправното членство на България.

Предлага се гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове.

Предвижда се да подават декларация дали са били сътрудници президент, депутати, министри, съдии, прокурори, следователи, кметове, общински съветници, омбудсман, членове на СЕМ, членове на управителните и контролни органи на БНТ, БНР и БТА, ректори, декани и др.

Предлага се създаване на независим орган - комисия, избрана от Народното събрание, която да има пълен достъп до информацията. Предлага се неспазването на закона от членовете на комисията или от лица, на които са възложени права и задължения, да се наказва с глоба от 10 до 15 хиляди лева.

Лидерът на ДСБ Иван Костов, който представи проекта, посочи, че разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим, е важен политически критерий за демократичност във всяка правова държава и във всички посттоталитарни държави този въпрос е бил решен.

Проектът, внесен от ОДС, също предвижда независим орган - комисия, в която с равни квоти да бъдат представени законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и президентът.

Комисията да се състои от 7 члена, избрани от Народното събрание за срок от 5 години, по предложение на различни парламентарни групи и/или граждански организации, каза Йордан Бакалов, който представи законопроекта.

За да се избегне политизиране при работата на комисията, е предвидено решенията й да се вземат с мнозинство от 2/3. Комисията ще уведомява обществеността за работата си чрез изготвяне и публикуване на постоянен доклад в интернет.

Предлага се комисията да обявява имената на щатните и нещатни сътрудници, за които има документи в архивите на бившите ДС и Разузнавателното управление на МНО, а за т.нар. "картотекирани лица" се предвижда проверка в целия масив от документи.

Законопроектът цели по-бързото приобщаване на страната ни към евроатлантическите структури, пише в мотивите на вносителя.

ДПС предлага създаването на деветчленна държавна комисия, избрана поименно от парламента, по предложение на парламентарните групи, да има пълен достъп до информацията и да издирва, разсекретява, огласява и архивира документи или части от тях, които не представляват заплаха за националната сигурност, обяви Касим Дал.

Проектът спомага да се защитят личните права и свободи на гражданите, да се избегне спекулативното манипулиране чрез избирателно отваряне на едни или други архивни материали и тяхното ползване за теснопартийни, политически и икономически ползи извън обществения интерес.

Предлага се гражданите и медиите да имат пълен достъп, свързан с информацията за миналото и зависимостта от специалните служби за сигурност на всички лица, които заемат или са заемали публична длъжност, или са извършвали и/или извършват публична дейност, за които по безспорен начин е установена тяхната принадлежност.

Предвижда се всеки гражданин да има правото на достъп до личното си дело или до делата на негови роднини по права линия по тяхна писмена молба, както и задължително подписване на декларация за принадлежност или непринадлежност към бившите органи за лицата, които заемат публична длъжност.

Законопроектът гарантира правата на трети лица, за които чрез разгласяване на информация е възможно да бъде уронен престижът и доброто им име, пише в мотивите на вносителя.

Предвидено е и задължение на гражданите и институциите за недопускане публикуването или разгласяването по-какъвто и да е начин на документи и части от тях, удостоверяващи принадлежност към бившите специални служби.

За нарушаване на разпоредбите на този закон от длъжностни лица, на които са възложени права и задължения, те да се наказват с глоба от 15 хил. до 30 хил. лв. Който скрива, подправя, уврежда, разгласява информация и документи, удостоверяващи принадлежност към органите на ДС и Разузнавателното управление на БНА да се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години и с глоба от 15 хил. до 30 хил. лева, предлагат от ДПС.

Предлага се и член на комисията или служители в структурите й, които разгласяват информация и документи в нарушение на този закон, станали им известни в качеството на длъжностни лица, да се наказват с лишаване от свобода от 10 до 20 години и с глоба от 50 хил. до 100 хил. лв.

Законопроектът за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, внесен от ДСБ, подкрепиха 114 депутати, 53 гласуваха "против", а 28 се въздържаха.

Законопроектът за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, внесен от ОДС, подкрепиха 167 народни представители, 11 бяха против, а 18 гласуваха "въздържал се".

186 депутати гласуваха "за" законопроекта за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, внесен от ДПС, 10 бяха "против", а петима се въздържаха.

Разликата между проектите на ДПС от една страна, и на ОДС и ДСБ от друга, е наличието на т.нар. "лустрационни" текстове в предложенията на дясната опозиция, които предвиждат освобождаването от длъжност на лица, подали невярна информация за връзки с бившите тайни служби.

Очаква се и трите проекта да бъдат обединени в общ текст, който парламентът да приеме на второ четене.