Бартлет, 53-годишен колумнист, който се описва като републиканец с либертариански убеждения, е сред гласовете в партията, които изказват загриженост за управлението на Буш.
"Ето защо Джордж У. си представя така ясно врага в лицето на "Ал Кайда" и ислямските фундаменталисти. Той вярва, че всички трябва да бъдат избити. Те не могат да бъдат убедени, че са екстремисти, водени от черногледство. Той ги разбира, защото е точно като тях..."
"Именно затова Буш се разделя с хората, които се осмеляват да му противопоставят неудобни факти. Той наистина вярва, че изпълнява мисия, възложена му от Бог. Абсолютна вяра като тази надхвърля нуждата от анализ. Основното в религията е вярата в неща, за които няма практически доказателства. Но не можеш да управляваш света с една гола вяра.
Джо Байдън, сенатор от Демократическата партия, разказва:
"Няколко месеца след като влязохме в Багдад бях в Белия дом (WhiteHouse.gov) и говорех на президента за многото си притеснения - за мира, шиитите, сунитите, иракската армия, нефтените находища.
Президентът ме гледаше с абсолютна увереност, че САЩ са на правия път и всичко е наред.
"Г-н президент, как може да сте сигурен, когато си давате сметка, че не знаете фактите?", запитах го накрая аз.
Той стана и сложи ръка на рамото ми: "Инстинкт. Инстинктът ми го подсказва."
Казах: "Г-н президент, инстинктът ви не е достатъчно добър."
Същото са чували години наред и най-високопоставените хора около Буш - членове на кабинета му като Пол О'Нийл, Кристин Тод Уйлямс и Колин Пауъл, - когато са молели за обяснение по повод много от решенията на президента, които са били в противоречие с фактите.
Гримасниченето, озадачило мнозина зрители на първия тв диспут между двамата претенденти за Белия дом, е познато на мнозина от администрацията или в Конгреса, които просто са питали президента как ще обясни позицията си по даден въпрос.
След 11 септември такива въпроси станаха рядкост, неговата нетърпимост към усъмнилите се нарасна и днес малцина се осмеляват да поставят под въпрос решенията му.
Основателите на държавата издигнаха стена между организираната религия и политическата власт; Джордж У. Буш промени това и създаде "президентство, основаващо се на вярата в Бог".
Моделът му - "или си с нас, или си против нас" - успя да опази стила на работа и характера на президента в нещо като държавна тайна.
Сред осмелилите се да проговорят са бившият шеф на службата за борба с тероризма Ричард Кларк и ексфинансовия министър Пол О'Нийл, определил Буш-младши като "слепец в стая, пълна с глухи". (Вж. за него в минисайта на книгата "The Price Of Loyalty" от Рон Зускинд).
Според някои висши чиновници срещите в Овалния кабинет оставят тягостното усещане, че президентът не може да се справи с изискванията на поста си.
Сенаторът Карл Левин, демократ от Мичиган, обаче е убеден, че проблемът не е само в природната му интелигентност:
"Той има достатъчно акъл, за да си върши работата. Това, което обаче ме тревожи, е липсата му на любознателност към по-сложни теми.
Ето една такава история:
През декември 2002 г. президентът приема в Овалния кабинет няколко сенатори и конгресмени, републиканци и демократи, а разговорът им отчасти е посветен на "пътната карта"за мир между израелците и палестинците.
Обсъжда се кои държави да бъдат натоварени с мироопазващи функции в региона, като всички присъстващи се съгласяват, че и двете страни в конфликта нямат доверие в армиите на някои европейски държави като Франция и Германия.
Демократът от Калифорния Том Лантош, унгарец по произход и единственият оцелял в Холокоста, който сега заема такъв пост, споменава, че на скандинавските държави се гледа по-положително, като заговаря конкретно за шведската армия, която е с численост 25 000 души.
Президентът го поглежда и изтърсва: "Не знам защо говорите за Швеция. Те са неутрални. Нямат армия."
Лантош, шокиран, прави пауза и отговаря с максимум тактичност: "Г-н президент, може да сте останали с впечатление, че съм казал Швейцария. Те са неутралните, именно те нямат армия."
Буш държи на своето: "Не, не, армия нямат шведите."
Стаята утихва, някой сменя темата, но няколко седмици по-късно на коледното парти в Белия дом президентът се приближава към Лантош и го сграбчва за рамото: "Бяхте прав. Швеция наистина има армия."
Това е една от основните характеристики на "религиозното президентство" - откритият диалог, основан на факти, не се смята за ценност, тъй като може да внесе съмнение, което от своя страна подкопава вярата.
Той може да доведе до загуба на увереност в човека, който взима решенията - и също така да обезвери самия него.
(...) Наричат Буш "президентът мениджър", но той никога не постигнал нещо забележително като ръководител в частния сектор.
Да, той завършва магистратура в Школата по бизнес в Харвард през 1975 г., но там методиката се изчерпва с акцент върху същинските проблеми в деловия свят чрез т.нар. "казуси".
Разглежданите примери обаче са статични и повечето възпитаници на това учебно заведение, обикновено шефове на големи или средни фирми, си дават сметка за това още през първите си години в същинския бизнес.
За своя изненада те нерядко откриват, че светът е динамичен, тече и се променя, често не към по-добро.
Затова ключът е гъвкавостта, а не упоритото отстояване на твоята гледна точка в спора.
Джордж У. обаче никога не е имал шанса да научи тези уроци - малките му нефтени компанийки са на загуба, а инвеститорите в тях често са приятели на татко му.
По-късно, когато поема бейзболния тим "Тексас рейнджърс", е лице на мениджмънта му, но не и човекът, който дърпа конците.
През тези години, вместо да навакса повече към обучението си в Харвард, той научава повече за вярата и ползата от нея.
През 1985 г., около 39-ия му рожден ден, когато житейският му път прави рязък завой.
На този етап той пие, бракът му е в криза, а кариерата му - в застой.
На едно семейно събиране, пиян, той обижда доста грубо приятелка на майка си.
Джордж-старши и Барбара избухват и разменят със сина си доста сурови думи.
Решават, че трябва да се направи нещо, и Буш-баща, тогава вицепрезидент, телефонира на стар приятел - евангелиста Били Греъм, който веднага пристига и прекарва няколко дни в компанията на Джордж У., предимно в разговори и разходки по плажа.
Буш-младши е като новороден. Той спира да пие и се записва в библейски курс.
Една изгубена душа бива спасена.
Бракът му може би се възражда от религията, но тя не помага в бизнеса.
През 1990 г. го вкарват в борда на една от компаниите в "Карлайл груп".
Той ходи редовно на заседанията, разказва вицове, но на третата година и той, и колегите му решават, че не е за бизнес.
Издигат кандидатурата му за губернатор на Тексас, а шест години по-късно бива избран за лидер на свободния свят и започва да решава казуси във външната и вътрешната политика.
(...) На първата сбирка на съвета по национална сигурност той пита дали някой се е срещал с Ариел Шарон.
Някои присъстващи мислят, че се шегува.
Не е било шега - той разказва за краткото си запознанство с днешния израелски премиер две години преди това и как Щатите трябва да се изтеглят от израелско-палестинския конфликт, защото "не виждам какво можем да направим там на този етап".
Държавният секретар Колин Пауъл изтръпва - това би заличило 30-годишни усилия на US политиката в региона и би развързало ръцете на Шарон.
Буш нетърпеливо отмахва притесненията на Пауъл: "Понякога демонстрация на сила от едната страна наистина изчиства позициите."
(...) Скоро срещите в администрацията започват да се развиват по сценарий.
На чиновниците, дори ако са с ранг член на кабинета, им се спуска кога да говорят в негово присъствие, колко дълго и по каква тема.
Президентът ги изслушва, без да реагира.
Принципът е: Имайте вяра в мен и решенията ми и ще бъдете възнаградени.
И в Белия дом престават да му противоречат.
(...) До края на първото им лято начело на страната вицепрезидентът Дик Чейни спира да взема думата на общите срещи и разговаря с президента на четири очи, по време на ежеседмичните им обеди.
Буш прекарва доста време извън Белия дом, най-често в ранчото си, в присъствието на най-доверените си хора.
Това е най-затегнатият кръг около който и да било президент в най-новата история, а ограниченото обкръжение намалява и предложенията за алтернативни решения...
криза, която тихо расте" />
