"Правителство в сянка! Защо сега? Защо гражданско?", въпросите задава проф. Кръстьо Петков на страниците на "Труд".
Повод за коментара е инициативата за гражданско правителство на 58 организации от Граждански съюз "Нова България".
Според професора сега е моментът гражданските движения да предложат нова икономическа и социална програма с времеви хоризонт до 20 години, но с незабавен старт и ефекти за гражданите.
"Нова България" получава шанс да покаже, че секретът не е в механичното преразпределение на натрупаното богатство, а в оздравяването на бизнеса, технологичния бум, двукратно по-високия икономически растеж и качествените работни места.
Това е философия, която не плаши работещите богати, не предлага популистки решения на закъсалите бедни. Тя обслужва средните слоеве, които са гръбнакът на всяко стабилно гражданско общество", отбелязва Петков.
Проф. Димитър Иванов бе поканен за министър-председател на гражданското правителство. "24 часа" помества интервю с известния икономист под заглавие "В Европа се нуждаем от по-силен президент".
Според него в България трябва да има по-свободно общество, независимо от политическите елити.
Страната не може да се управлява ефективно, тъй като огромна част от гражданите са игнорирани от националните решения. "Проектът за нова България е циментът, който трябва да реактивира гражданското общество, неговата воля за друг тип развитие и прогрес. Целта е да се спре тройната системна криза в политическия модел, в икономическата политика, в националния модел."
"Отговорното мислене е кабинетът да се запази, но след промени", заявява пред "Дневник" Николай Свинаров, зам.-председател на НДСВ. Той е категоричен за общата политическа позиция на НДСВ - участие в този кабинет до края на мандата.
"Това е отговорно политическо решение, защото никой не очаква в рамките на този парламент да има друго възможно по-добро управление. А и са доста непредсказуеми и евентуалните резултати от предсрочни избори, за да се формира ново мнозинство, което да може да управлява по-добре.
Така че отговорното мислене в момента налага политическата позиция, че до края на този мандат като че ли може да има по-добро управление, но в рамките на подобряването на сегашния кабинет чрез структурни и персонални промени", смята Свинаров.
"Повече щатове - по-ниски заплати", лаконичен е Николай Василев, министър на държавната администрация и административната реформа. В интервю за "Труд" той отбелязва:
"Съкращенията досега в държавната администрация дават спестявания в бюджета около 50 млн. лв. годишно. Ако не бяхме ги направили, нямаше да можем да увеличим заплатите с 10%, а може би само с 6,5%."
Министърът подчертава, че е здравословно всички да осъзнаят, че общодържаваната политика е за работа с по-малък ресурс и това трябва да се превърне в обща идеология.
"А не вярваха, че можем да решим въпроса с досиетата", казва в интервю за "24 часа" лидерът на левите депутати Михаил Миков.
"Много хора преди няколко месеца не вярваха, че коалицията е способна да търси решения на този въпрос. Сега, когато нещата са на заключителната фаза, трезво и разумно ще се прегледат още веднъж текстовете на закона, така че да не се нанесат сериозни поражения на някои сфери, които са свързани с националната сигурност. Освен постигането на съгласие са много важни гаранциите, че няма да настъпят последици, за които после да съжаляваме."
"Досиетата вече се превърнаха в шоу", сочи проучване на агенция АФИС по поръчка на "Стандарт". Отчита се, че ако до преди половин година българският избирател вярваше, че разсекретяването на досиетата е важно за цялото общество, сега преобладава мнението, че това са проблеми, интригуващи предимно олитиците и журналистите.
Почти половината от анкетираните смятат, че не е адекватно експерти предварително да решават кои досиета да се отворят и кои не. В крайна сметка българинът проявява силен интерес към обществените интриги, но ги възприема повече като шоу, което притеснява политиците, а него - забавлява.
"Деформациите в националната сигурност" коментира "Монитор". Посочва се, че в публичното пространство отдавна има информация за формите и методите на действие на службите за сигурност и това вече не може да бъде обвито в тайнственост, а трябва отчетливо да бъде проявено и подчинено на деликатно обмислена форма на граждански контрол.
Той е необходим, защото винаги съществуват политически и субективни предпоставки и фактори насоките на дейност на службите да бъдат деформирани. Авторът предлага необходимостта от такъв контрол да бъде закрепена законово.
"Пенсиите с троен скок за година и половина", е един от вариантите, представени от социалния министър Емилия Масларова пред "Стандарт".
Тя смята, че ако има прилична коледна добавка, това ще компенсира цялото увеличение от 1 януари, което беше отложено за юли. При минималната пенсия от 1 януари до 1 юли хората ще получат около 43 лева общо, тъй като на базата на пенсията 8,5% са повишение от няколко лева на месец.
И колкото и малко да е това, то ще бъде трикратно в рамките на година и половина, пояснява Масларова.
"Партии с алибита се запасяват", коментира "Сега". Посочва се, че с липсата на каквато и е опозиция управляващите дори няма да имат нужда от алибита за едно или друго свое действие, тъй като няма истинска алтернатива, която да е спирачка за каквото и да било.
Може би ако България осъмне без представител в Европейската народна партия, чак тогава десните лидери ще се стреснат. Изборите за евродепутати ще са поредният кантар, на който партиите ще премерят теглото си. И ако властимащите постигнат поредната си победа, то тогава десните да не се сърдят на някой друг освен на себе си, смята изданието.
