Моделът на Lancia В20 е един от малкото автомобили, които внасят своя подобаващ дан в историята на световното автомобилостроене. Италианската чаровница се отличава с необичайно съчетание на напредничави за времето си технологии и атрактивен външен вид, които за години напред диктуват тенеденциите при направата на подобни возила. Техническите характеристики на изкусителната "апенинка" са изцяло в унисон с очарователната визия на автомобила.
Още с основаването си през 1906 година Lancia се утвърждава като компания, която бързо си спечелва имиджа на производител, който диктува тенеденциите при направата на стойностни возила. През 1922 г. италианците са първите, които създават автомобил със самоносеща каросерия, който е оборудван с V-образен агрегат с четири цилиндъра.
Успещната серия на южняците продължава дори след смъртта на основателя на компанията Виченцо Ланча и в годините след Втората световна война успехите следват един след друг.
Героят в този материал се появява през 1950 г., като дебютира пред публика по време на изложението в Торино. Лимузината съчеатва перфектно излъчването на возило от довоенната епоха с новите тенденции от началото на 50-те. Каросерията е самоносеща, а под предния капак работи изключително компактен V-образен двигател с шест цилиндъра и ъгъл между тях 60 градуса. Осигуряваната от него мощност е 56 конски сили, като работният му обем е 1 755 кубически сантиметра. Постигнато е относително добро разпределние на тежестта между предната и задната ос, благодарение на изпитания вариант на подреждане - агрегатът отпред, скоростната кутия и съединителят зад него.
Външната привлекателност на возилото може да се обясни дори само с една дума - то е изцяло дело на дизайнерското студио Pininfarina. Специалистите залагат на непреходните в стилистично отношение детайли. Впечатление правят хромираните лайсни на фаровете, които са интегрирани в калниците. Специфичната V-образна решетка също е изработена от "лъскавия" метал, като това определно придава силна доза очарование на апенинската красавица. Във вътрешността също властват високите стандарти за оборудване и качество. Кокпитът впечатлява с трите кръгли циферблата, в които са разположени информационните символи, даващи сведения за състоянието на системите на возилото. В средата е разположен скоростомерът, отляво се намира часовникът, а от дясната страна се получава информация за наличното гориво и температурата на двигателя. Седалките са достатъчно ергономични, така че да се насладите максимално на пътуването, дори при 135 км/ч, което е и максималната скорост, която развива Lancia Аurelia В20. За съжаление возилото остава в серийно производство едва две години, след което се появяват различни модификации на същата техническа основа, но оборудвани с по-мощни двигатели. И сега обаче моделите от 1950 и 1951 година си остават предпочитан екземпляр в личната колекция на много познавачи на стари автомобили.
Последвайте ни
