Либийците вкусват от удоволствията на консуматорското общество

Г одините на лишения и опашки пред държавните магазини вече са минало: днешните либийци, облечени по последна мода, пазаруват в хипермаркети и карат мощни луксозни автомобили.

На престижната улица "Гаргареш", където са разположени повечето скъпи бутици и модни марки, жителите на Триполи могат да се отдадат на шопинг или да похапнат пица в 2 ч. сутринта в заведение за бързо хранене от американски тип.

Докато семействата обикалят бутиците, младежите фучат из квартала с лъскави беемвета или мощни джипове, музиката е пусната до дупка, а чудовищните задръствания продължават до късните часове.

"Достатъчно страдахме, особено при ембаргото (на ООН, от 1992 до 2003 г., бел. ред.). Време е да наваксаме изгубените години", казва Ахмед, 35-годишен банков служител.

Либийците вкусват от удоволствията на консуматорското общество

а търсенето, форсирано от скока в цените на петрола, непрестанно расте в страна, която внася 90% от храните и техниката.

Откриването преди дни на първия хипермаркет в либийската столица предизвика стълпотворение. Жителите на Триполи се блъскаха пред щандовете, привлечени от модерното оформление и разнообразието от стоки, като зарязаха кварталните магазинчета и бакалии.

Най-накрая можем да пазаруваме като хората, отбелязва 40-годишна домакиня на входа на супермаркет, разположен на партера на четириетажен търговски център. Този нов храм на консуматорското общество изникна на мястото на неприветлив стар държавен пазар, купен и обновен за над 7 млн. долара от либийски инвеститори, сред които и благотворителната асоциация "Уатасиму" на дъщерята на лидера Муамар Кадафи - Айша.

Обръщайки гръб на чистия и твърдолинеен социализъм, от няколко години правителството прави с него компромиси, като насърчава частната инициатива, за да даде тласък на заетостта и да намали бремето на субсидиите, които тегнат на държавата.

В Триполи портретите на водача на либийската революция отстъпват място на рекламни пана, а почти несъществуващото до преди две години явление "реклама" днес все по-често присъства в държавните медии, отразявайки

промяната в политиката на режима на Кадафи

Наред с премахването на субсидиите, държавата извърши промени и в държавната администрация: след продължителна пауза през 2007 г. чиновниците получиха 50-процентно увеличение на заплатите. Целта бе да се повиши покупателната способност и да даде възможност на населението да се възползва от растящите приходи от петрола.

Същевременно облекченият достъп до кредити с преференциална лихва позволи на частни лица да финансират проектите си. Затова все повече стават бутиците, ресторантите и апартаментите под наем.

Но инжектирането на свръхдоза пари, съчетано с нарастването на търсенето, вдигна цените, главно на хранителните продукти.

Инфлацията, която през 2006 г. бе 1,4%, достигна рекордни за Либия стойности от 6,2 на сто през 2007 г. и цели 12% за първите седем месеца на тази година, показват данните на централната банка.

Въпреки че държавата помага на най-затруднените семейства, значителна част от населението изглежда изостава от събитията и не може да следва икономическото отваряне.

"Животът става все по-скъп, а семейството - все по-придирчиво. Трябва да работиш здравата, за да осигуриш прехраната и всички да са доволни", оплаква се Мохамед, който нощем кара такси, а денем е преподавател по английски.

"Просяците по улиците са новост за Либия. Такова нещо никога не е имало. От задушаващ социализъм внезапно преминахме към див капитализъм", отбелязва тъжно многодетният баща.