Петко Бочаров днес навърши 90 години.
Доайенът на българските журналисти, който продължава да пише редовно, е обект на засилено внимание през последните седмици. Напълно заслужено, защото Бочаров е образец за ерудиция, професионализъм, почтеност. И най-важното - характер.
Дори във времето, когато през миналия век журналистическият анализ и коментар бяха превърнати по искане на режима в пропаганда с карикатурни черти, Петко Бочаров
казваше от екрана на единствената телевизия личното си мнение.
Беше винаги добре информиран - работеше в прочутия отбор на международниците в БТА. Но само това не бе достатъчно - по негово време там, на кранчето на информацията бяха и ред други, които не станаха коментатори.
През 1962 г. от миниатюрно студия в старата телевизионна кула Петко Бочаров прави първия си коментар на живо. Разказва, че го научил наизуст, за да се побере точно в определеното време и да гледа в обектива.
"Успях да кажа това, което исках, а после 12 години не ме поканиха в телевизията", спомня си ветеранът.
До пенсионирането през 1983 г. той продължава да работи в националната информационна агенция, където достига до абсолютния връх за безпартиен.
Редовните му изяви и колоритният му стил по горещи международни проблеми и събития го правят едно от ярките попадения и
звезда на телевизионното шоу "Всяка неделя" през 70-те и 80-те години.
А след 1990 г. той започва да пише и на вътрешнополитически теми. Тогава, в един от неделните си коментари в "По света и у нас", за първи път произнася знаменитото "Да, ама не!" - израз на неизменно присъстващия в анализите му полемичен дух.
"Не съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде. Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че именно тя остава свързана с моето име", казва журналистът.Петко Бочаров е роден в семейството на виден софийски адвокат. Завършил Американския колеж и записал право в Университета. Точно тогава започва Втората световна война.
"През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопъки", казва Бочаров.
Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация" (МИНФ). Въпреки
достатъчното "черни точки" в биографията му,
минал през всички стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел "Америка и ООН" и отдел "Кореспонденти", та до заместник-главен редактор.
Когато стилът на работа в агенцията започва да се променя и тя започва да излиза от ограниченията на преводаческо бюро, който може, започва да пише и собствени информации. Петко Бочаров установява, че го бива и за тази работа.
Не го пращат кореспондент в чужбина, не се прави на шпионин.
Но той обяснява сам какво се е случило: "Ще се почувствам наново омърсен, ако взема сега да обяснявам колко любезно лично аз бях навремето посъветван да сътруднича. Но да, бях сътрудник с подписана клетвена декларация, че и на най-близките си няма да кажа.
Началото беше преди петдесет и шест години, а когато престанаха да ме търсят, бе преди четиридесет години. Сега научавам термина "свален от отчет". Свален, ама все нещо останало, нали я картонче, а нещо друго, така че петното "агент" няма да ме отмине.
Тогава защо пък да не поема аз инициативата и да си го лепна сам, просто за да видя как зяпват лешоядите.
А тези, които ме познават, знаят, че никому не съм сторил зло и че няма нищо, от което да се срамувам. А на другите, които биха се запитали защо съм се съгласил с любезната покана да сътруднича, ще им препоръчам да намерят някой дядо или баба, учили и завършили преди войната Американския колеж (като мен) и все още неизкуфели (като мен), и да ги питат какво е било у нас през 1952 г., например..." (в. "Труд", 27 февруари 2008 г.)
И още: "Нямаше ме в списъка, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става. Лозан Стрелков беше главен директор и не ме обичаше, ама ме държеше, защото вършех работа.
Идва представител на западна агенция да сключва договор с БТА. Стрелков ме вика и ми възлага задачата да го развеждам няколко дни тоя човек, да го придружавам в хотела, да му помагам да се оправя в София и накрая да го изпратя. Готово - развеждам го, изпращам го и като се връщам на работа, на пропуска ме чака някакво лице.
"Вие ли сте еди-кой си?" "Аз съм, какво има?" "Моля ви, напишете впечатленията си от госта, който изпратихте. За какво ви пита, от какво се интересува и т.н." Аз казвам - добре, ще седна да го напиша. Да, вика, напишете го и се подпишете, ама няма значение, както искате, така се подпишете.
Е, сега, ако си ти, как ще откажеш?
Ще кажеш, че не искаш ли? Тука няма не искам.
Лозан Стрелков ме е изпратил, началник ми е, какво мога да направя? И сега - мислиш ли, че това, което съм писал, не се води някъде? Води се, сигурно се води.
Трябва да кажа, че това не беше единичен случай, разбира се - такива неща имаше много често.
Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа - това е доносник" (в интервю за blitz.bg).
Петко Бочаров е правил анализи и коментари в почти всички медии. Днес продължава редовно да пише - в "Новинар", в излизащия на български език в САЩ в. "Неделник", в електронното издание "Новото време", в сп. "Правен свят.
Ето например темите на коментарите му във в. "Новинар" от началото на тази година:
- "Животът ни е карикатура на демокрацията",
- "Трябва ни не променена, а нова конституция",
- "Първото изпитание за Обама е близо - Иран",
- "Повече никога всички яйца в една кошница" (Само оттеглянето от неизгодните сделки е достойната реакция след безобразието с газовата криза),
- "Кампанията в Газа: подготовка за една неизбежност" (Никъде, никога и никой не е познавал врага си по-добре, отколкото Израел познава арабския свят)...
"Безпокоя се за България.
Много сме зле и не виждам как ще се оправим" - казва Петко Бочаров днес. "Няма работещо законодателство, Конституцията ни е мумия - не диша с реалностите на времето. Нужен е нов основен закон, за да бъдат извършени реформите...
Демокрацията не е безсилна, тя има инструменти за усъвърщенстване на обществото, но има и начини да й се пречи. У нас се случва точно това..."
"Най-голямата награда за мен е, че няма равнодушни хора към това, което пиша и казвам. Има несъгласни, има дори други, които ме мразят, мнозина ми се възхищават. Но равнодушни няма", казва 90-годишният Петко Бочаров.
И добавя какво му пожелали: сегашните празненства за рождения му ден да са генерална репетиция за след десет години.
Това пожелание прозвуча и на тържеството тази вечер в НДК, на което да го поздравят дойдоха близо 500 души и където бе представена книгата "Петко Бочаров на 90? Не, ама да!" - Юбилеен сборник коментари - 1988-2009, издаден от "Правен свят".
(виж фоторепортаж от 90-ия рожден ден на Петко Бочаров)
