Сестра ми отвори вратата и влезе в стаята с типичната си самодоволна усмивка, която в онзи момент ми се стори ужасяваща. Тя се приближи до мен и хвърли на масата вестник, посочвайки ми заглавието на главната страница, което гласеше: „Само сега болница „Св. Ана" Ви предлага най-новото постижение на науката- дизайнерско бебе, на невъобразимо ниската цена от 2 млн. лева." Сестра ми ме изгледа с погледа- "Е, какво мислиш? Страхотно е, нали" , но честно казано в онзи момент не бях склонна да й отговоря , особено като съм наясно с дълбочината на проблема и принципите на сестра ми. Животът й се въртеше в 3 неотлъчни аспекта - на първо място - всичко трябва да е перфектно, на второ - всичко трябва да е перфектно и на трето- отново всички трябва да е перфектно. Затова не се изненадах особено от поредната й приумица и вместо да се задълбочавам в собствените си мисли, с безпочвените ми знания, се заех с ангажимента да проуча проблема от основата до самия му край и чак тогава да й кажа мнението си. Като репортер задачата ми се улесняваше, да не говорим и като жител на град, където митингите против ДНК- технологиите бяха всекидневни.
За начало на проекта си нахвърлих началните ми разсъждения, които играят ролята на увод на дългото ми проучване не само през постиженията на науката, но и през мненията и действията на хората: Какво точно представляват тези технологии? Накъде ни водят- към Ада или Рая? Вървим напред или само така изглежда? Някога предишните владетели на Земята са изчезнали според учените поради падането на метеорит и резките промени в климата, но това което ще повали нас, далеч не е планетата ни, а по- скоро самите ние. Страхувам се, че колкото по-напред отиваме, толкова изоставаме морално и един ден ще се изгубим напълно. За жалост отговорът на въпроса за или против прилагането на ДНК- технологиите не може да се изчерпа само със съгласие или несъгласие. Плюсовете и минусите тук представляват основа, без която мнение трудно би могло да се изгради. Затова и първата ми цел в научното ми пътуване е болницата, предлагаща известните „дизайнерски бебета" на „достъпна цена", а останалото опира до представата и мнението на хората.
„Св. Ана" е една от най- прогресивните болници в страната ни. Оборудвана е с съвсем нова техника, а специалистите й са едни от най-добрите в България. Допитвайки се до един от тях аз разчитах на достоверна информация, тъй като такава бе немислимо да очаквам от медиите. Той ми даде за пример 2 случая, с напълно противоположен характер. В първият ставаше дума за млада двойка, която не може да се сдобие с наследници, поради заболяване причинено от генна мутация. Болестта е известна като миотоничната дистрофия, сравнително рядко заболяване, свързано с загуба на мускулна маса и мускулeн тонус. Болестотворният агент се унаследява в автозома и болестта се среща и при двата пола.
Засегнатият индивид има 50% шанс да предаде мутацията на децата си, което се е случило с младото семейство. Единственият шанс за тях 100% да се сдобият със здраво дете оставал, чрез напредналите технологии- т.е. отделяне на определен брой яйцеклетки от женският организъм, оплождането им ин витро и подбирането на генетично здрав ембрион, който бива върнат обратно в организма на жената. Вляза ли в положението на двойката съм напълно съгласна, че болката при загубата на собственото ти дете е несъизмерима. С напредването на науката в този случай човек не само спестява младото семейство от много опити и евентуални разочарования , а също така дава шанс на един здрав организъм да бъде изобщо роден, така че смятам , че случаят е подходящ за основата с плюсовете на ДНК-технологиите на моето проучване.
Разочарованието ме настигна с втората потресаваща история- първото дизайнерско бебе. Защо не една богата двойка да няма детето- мечта!? След като младото семейство пробива в света на заможните бизнесмени се подлага на множество пластични операции, с внушението за „непристойния им вид". В следствие двамата си дават глупавото обещание да лишат дъщеричката си от тези излишни проблеми, като я „проектират" в типичната кукла барби. В такъв случай хората от малки трябва да планират предпочитанията си относно децата си. Аз лично съм се спряла на момче- високо,със сини очи, черна коса, правилен нос, стройна фигура, а ако може и актьор да излезе от него и вече едва ли ще има от какво да се оплаквам. Лошото е само, че съседката се е спряла на същото и май двете малко ще поспорим. Дори представата за такъв живот ме кара да се смея. Това, което прави човек красив не са очите, косата, дори носа, а уникалността му. Още по- стресиращото за мен бе, че в момента момичето на заможната двойка е повдигнала жалба срещу тях с иска „Защо ме направихте такава!?". Занапред поне ще сме сигурни за съда, че няма да си почива.
Следващите няколко дни се отдадох на репортерската си работа и се допитах до мнението на хората от града ми , предварително представяйки им и двете ситуации. Въпреки че не очаквах точно такива резултати се оказа, че приблизително 80% одобриха първата ситуация, а останалите 20% я намериха против догмите на вярата си. Колкото до втората, отново против моите очаквания, се намериха 15%, които намират дизайнерските бебета за постижение на науката, което си заслужава опитването. За съжаление в града все още не се намираше семейство с дизайнерско бебе, към което да се допитам за мнение, тъй като за мене си беше интересен начин на мислене, но за сметка на това се допитах до една жена, която сподели, че даже би се възползвала от офертата на болницата в най-скоро време. Нейният най-съществен мотив отново се оказа външността й. Тя самата си призна, че винаги е искала да бъде модел, но няма нужните квалификации , а чрез дизайнерското си бебе щяла да даде този шанс на детето си. На кратко според мен над 50% от дизайнерските бебета биха били „направени" с цел сбъдване на мечтата на родителите им. Но нима не е комична ситуацията: три приятелки излизат на кафе и всяка започва да се хвали с външността и уменията на детето си проект!?
Сега вече бях подготвена за отговора си и не само- бях сигурна, че сестра ми я очаква дълга лекция за уникалността на човека, която го прави истински красив. Разбира се не си спестих и подробностите около случаят с дизайнерското бебе. В крайна сметка щастието ми се усмихна и някак си надвих твърдоглавието на й, като се разминах единствено с шегата й - „ А толкова много исках домашен Брат Пит".
В заключение на моето дълго изследване бих казала: ДНК- технологиите са нужни на човечеството за преборването на още куп болести като миотоничната дистрофия, понякога обаче човек трудно успява да преодолее капризите си. Възприятията на красотата и нуждата днешно време са се оплели като дълга „хроматинова нишка" и за някои дори не се разграничават. Нашият „нуклеозом" в случая е между всички хора да се намерят такива, които успеят да прозрат истината,че погледът не трябва да стига само до външността на човека . А къде ще стигнем в края на пътя си - накъде води пътят на познанието и опитът да станем по-съвършени, отколкото ни е създала природата, към Рая или Ада, все някога ще разберем. И нека това да не стане за сметка на бъдещето на човечеството... Само се чудя как ще убедя любимата си сестра във всичко това...
Дано успея...
