Т ерористите ловко се адаптираха към войните на медийната епоха, в която живеем. Нещо, което не направи нито Америка, нито правителствата в другите демократични страни.
Екстремистите, упражняващи насилие, имат собствени "комитети за връзки с медиите", чиято цел е да манипулират мнението на елитите. Използвайки всички възможни средства за комуникация, за да сплашват и прекършват колективната воля на свободните народи, те замислят и организират нападения, които после се появяват по първите страници на вестниците.
Те знаят, че комуникацията прехвърля границите и че една обикновена информация, стига да се използва ловко, може да нанесе толкова поражения на нашата кауза (и да обслужи тяхната), колкото военно нападение. И те са в състояние да действат бързо със скромни ресурси в сравнение с тези на мащабните и скъпоструващи администрации на демократичните правителства.
Днес участваме в първата война от епохата на имейлите, блоговете, безжичната технология "блекбъри" (BlackBerry), есемесите, цифровите фотоапарати, мобилните телефони, радиостанциите с дискусионни предавания и слушателско участие (т.нар. "talk radio" - бел.ред.) или нонстоп информацията.
Основният вестник в Тунис се разпространява в около 50 000 екземпляра при население 10 млн. души. Но дори и в най-бедните квартали по покривите и балконите никнат все повече и повече сателитни
антени.
Преди няколко години по време на режима на Саддам Хюсеин, когато хванеха някой иракчанин, че притежава сателитна антена или е използвал интернет без разрешение от правителството, можеха да му отрежат езика. Днес в Ирак също навсякъде стърчат сателитни антени.
Уви, много от телевизиите, които хората гледат благодарение на тези антени, проявяват открита враждебност към Запада. Медиите в някои райони на света служат единствено да разпалват страсти и да деформират фактите, вместо да обясняват и да информират.
И докато "Ал Кайда" и екстремистките движения от години насам използват тези трибуни, за да изкривяват представите на мюсюлманската публика за Запада, ние на Запад едва сега започваме да се включваме в надпреварата. Установихме това след неверните твърдения за поругаване на Корана миналата година.
Тази история първо беше публикувана от един седмичник, след това поместена в интернет, разпратена чрез имейли, после повтаряна до втръсване от сателитните телевизии и различни радиостанции в продължение на дни, докато не станаха известни действителните факти. Тази измислица предизвика антиамерикански бунтове в Афганистан и Пакистан, при които загинаха хора.
Американската армия изчака да се увери, че познава добре фактите, преди да отговори, че става въпрос за фалшиви обвинения. Междувременно обаче загинаха невинни хора.
Все пак ние започваме да се адаптираме. В Ирак например американската армия в тясно сътрудничество с иракското правителство потърси нетрадиционни методи, позволяващи да се предостави на иракския народ точна информация. Този подход обаче беше определен като "купуване на информация".
Масовата поява на критични статии впоследствие блокира всякаква инициатива. Това замрази дейността на военните служби за връзки с обществеността, които решиха, че вече не могат да се предприемат никакви нови инициативи.
Да се спрем на броя на вестникарските публикации и часовете телевизионни предавания, посветени на твърденията за издевателства срещу затворници в "Абу Гариб". Нека ги сравним с обема на информацията и свързаните с нея критики след разкриването на масовите гробове на режима на Саддам Хюсеин например.
Свободните правителства трябва да поставят комуникацията на централно място във всички аспекти на борбата. Колкото повече време е необходимо за изграждането на стратегическа комуникационна рамка, толкова повече възможност има врагът да заеме това пространство.
Има обаче признаци за скромен напредък. Малко след опустошителното земетресение в Пакистан в засегнатия от бедствието район заедно с нашите военни беше изпратен пиар екип. Той допринесе за съсредоточаването на медийното внимание върху американската помощ за пакистанския народ.
Проучванията на общественото мнение, осъществени от частни социологически агенции преди и след земетресението сочат, че мнението за
САЩ в Пакистан се е променило. Пиарът на правителството и дипломатическите усилия, насочени към оформяне на общественото мнение, започват да дават плодове и нашите служители и администрацията започват по-добре да осъзнават значението на медиите в днешно време.
В същото време правителството трябва да развие способността си да изпреварва и да реагира на информацията. Това изисква създаването на постоянно действащи медийни центрове.
Ще бъде необходимо по-малко да се използват традиционните печатни медии и да се привилегироват електронните медии заради медийната публика в САЩ и по света, която днес все по-малко посяга към вестниците и печатните издания.
Това означава също така, че трябва да бъдат намерени нови средства, които да достигат до народите по света. По време на Студената война медии като радио "Свободна Европа" се оказаха много ефикасни.
Трябва да помислим за създаването на нови организации и нови програми, които да изиграят също толкава полезна роля в нашата война срещу тероризма.
Ние се борим за просъществуването на нашия начин на живот в една война без бойно поле. Става въпрос най-напред за сблъсък на воли.
Битката ще бъде спечелена или загубена пред съда на общественото мнение. Врагът със сигурност ловко манипулира медиите и използва модерните средства за комуникация в своя полза, но ние имаме едно преимущество: истината е на наша страна, а тя накрая винаги побеждава.
