Б ългарският трибагреник бе тържествено издигнат в столицата София под звуците на химна "Горда Стара планина". Президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев и председателят на Народното събрание Георги Пирински присъстваха на церемонията по повод 131 години от освобождението на България.
Държавният глава прие строя на почетния караул и поздрави гвардейците. След това тримата първи мъже в държавата и министърът на отбраната Николай Цонев поднесоха венец на паметника на Незнайния воин - един венец, като символ на единството на българската държава.
Церемонията завърши с тържествен марш на гвардейците, съпроводен от звъна на камбаните на катедралния храм "Св. Александър Невски".
Скандал обаче беляза честванията на връх Шипка, след като около 100-тина привърженици на ВМРО, начело с лидера Красимир Каракачанов, вдигнаха един от тях на рамене, а той с мегафон обяви, че областният управител Мария Нейкова се е качила на Шипка и затова те обръщат гръб на цялата церемония.
От ВМРО призоваха преди дни Нейкова да излезе с решение по предложението за промяна статута на "Ески джамия" в Стара Загора от архитектурен паметник в действащ молитвен дом. Активистите настояха управителката да не се качва на Шипка днес, ако не спре това.
След изявленията по мегафона привържениците на ВМРО запяха българския химн и други възрожденски песни. Общинският председател на ВМРО в Стара Загора Кристиян Петков пък показа мартеница, купена от Пловдив, на която е изобразен полумесец.
Според него такива мартеници се продават не само в Пловдив, но и в цялата страна. Той подчерта, че така се убива българщина и ако не се вземат спешни мерки, нацията ни ще се стопи.
Стотици граждани присъстваха на тържествената церемония по случай Трети март в Пловдив. Те се изкачиха на Хълма на освободителите, където поднесоха венци и цветя пред Паметника на руските воини.
При започването на празничния молебен днес във Варна от Катедралния храм бе спуснато 15-метрово национално знаме. Трикольорът бе развян по инициатива на ВМРО. Сред официалните гости на празника бяха министрите на икономиката и енергетиката и на транспорта - Петър Димитров и Петър Мутафчиев.
След тържественото вдигане на знамето се състоя шествие до Паметника на Граф Игнатиев и до Мемориала на украинските воини в Морската градина. То завърши пред Паметника на руските воини, където с военен ритуал бяха положени венци и цветя.
Молебен за освобождението на България бе отслужен в храм "Св.Св. Кирил и Методий" в Бургас. По-късно на площада пред общината започна военен ритуал по тържествено издигане на националния флаг.
Празникът продължи с шествие и полагане на венци и цветя при паметната плоча на ген. Лермонтов, паметниците на българските възрожденци и паметника на Руския Лазарет в Морската градина.
Хиляди се стекоха през храма-мавзолей "Свети Георги" в Плевен, за да отдадат почит на освободителите на България. Тържеството започна с армейски почести, издигане на националното знаме на площад "Възраждане" и изпълнение на химна от военен духов оркестър.
Плевенският митрополит Игнатий отслужи панихида за загиналите и отправи благодарности към руския император Александър Втори, освободителната коалиция и българските опълченци, извоювали с кръвта си свободата на Отечеството.
Тържества има днес във всички български градове, както и в страни, където има силно присъствие на български имигранти.
На днешния Трети март се навършват 131 г. от подписването на мирния договор между Русия и Турция в Сан Стефано, сложил край на Освободителната война (1877-1878 г.) и начало на новата българска държава.
От 1888 г. Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско робство.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.
10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
История
Началото на организираното революционно движение за освобождение от османското робство се свързва с делото на Георги С. Раковски (1821-1867 г.) - писател и публицист, основател и идеолог на национал-либералното освободително движение.
Основни фигури в освободителното движение са:
Васил Левски, познат като Апостола на свободата (1837-1873) - стратег и идеолог на движението и български национален герой;
Любен Каравелов (1834-1879 г.) - писател и публицист, лидер и идеолог на движението;
Христо Ботев (1848-1876 г.) - поет и публицист, революционер демократ, национален герой и много други българи.
През 1876 г. избухва Априлското въстание - първият мащабен и организиран опит за освобождение. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси.
През 1878 г. като резултат от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение.
Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.
Решението за разпокъсване на България, взето на Берлинския конгрес (1878 г.) никога не е било приемано от българския народ.
На 22 септември 1908 г. Фердинанд Сакскобургготски, български княз от 1887 г., прокламира независимостта на държавата и се обявява за Цар на българите.
