Токсиколог: Никой не е отчел диоксините у нас след войната в Сърбия

П о време и след бомбардировките в Сърбия тогавашният министър на околната среда Евдокия Манева многократно твърдеше, че няма повишение в нивото на изследваните замърсители на околната среда, но тя никога не каза, че у нас няма лаборатория за измерване на диоксини (обобщен термин на голяма група химични съединения).

Това сподели на семинар в Банкя за устойчивите органични замърсители (УОЗ) доц. Татяна Вергиева, токсилог от центъра за опазване на общественото здраве.

УОЗ са едни от най-токсичните съединения - 1000 пъти повече от стрихнина, като леталната им доза се измерва в микрограми.

Особеното при тях е, че поети веднъж от организма те се натрупват в мастните клетки и остават там за цял живот, обясни доц. Вергиева.

Лабораториите за измерване на диоксини и фурани в света, които са най-известните устойчиви органични замърсители, са малко, а анализите са много скъпи.

Ние не разполагаме и със специалисти, които да направят регистър на новородените с малформации, подчерта Вергиева по повод на съобщенията от последните години, че в Северозападна България са зачестили случаите на малформации и спонтанни аборти.

Диоксините и останалите над 400 вида УОЗ се отделят при изгаряния на стърнища, гуми, медицински отпадъци.

95% от тях попадат в организма чрез млякото, поради което Световната здравна организация препоръчва да се поемат по-малко животински мазнини.

Устойчивите органични замърсители остават все още непроучени. Засега е известен техния канцерогенен и мутагенен ефект при продължително поемане от животни, но не и от човек.

Една хронична токсикация се проявява с акне, потъмняване на лигавиците, увреждане на черния дроб и имунната система. Тези симптоми се наблюдават при хора, които работят на бензиностанции.

Доц. Вергиева подчерта, че диоксините остават десетки години в околната среда и се разрушават напълно при температура над 1300 градуса, заради което е необходимо т.нар. вторично изгаряне. Тя не е сигурна дали това се прави при изгарянето на болничните отпадъци у нас.

Цитрусите, останалите плодове и зеленчуци е добре да се киснат за 10 минути в разтвор на хлебна сода (1 суп.л. на литър), посъветва още спесиалистката.

Доц. Вергиева обясни, че за да останат свежи в продължение на месеци, плодовете и зеленчуците, които идват от цял свят у нас, преди наторването им се държат в разтвори от пестициди. Те лесно могат да бъдат отмити с разтвор от хлебна сода.

Гроздето поема най-много пестициди, подчерта доц. Георгиева, а в стафидите тяхното съдържание е тройно по-голямо.

Индия все още произвежда ДДТ, а България внася фуражи от слабо развити страни, които го използват срещу маларията, каза токсиколожката. Тя смята, че у нас ДДТ се използва "под масата".

В Македония и Испания наскоро са били открити храни, съдържащи опасно количество ДДТ. В България все още има складове, в които се пазят забранените пестициди, стана ясно на семинара.

До преди няколко години такива складове с разпокъсани опаковки пестициди е имало на Околовръстното шосе, Владая, Своге. Известно е, че пестицидите имат 50 години време на полуразпад.

Всъщност, както читател на Netinfo.bg отбеляза, у нас такива анализи се извършват от лабораторията на "SGS България" ЕООД. Те покриват всички аспекти на околната среда: анализи на вода, въздух, почви, отпадъци и азбест. Лабораторията е акредитирана от ИА "БСА" за извършването на множество тестове и изпитвания, включително и на диоксини и фурани (PCDDs and PCDFs).