- Г-н Попов, решение на кои проблеми ще търсите със средствата от еврофондовете по оперативна програма Развитие на човешките ресурси?
- Смисълът на тази програма е да се постигнат целите на ЕС за пазара на труда от Лисабонската стратегия. Напоследък много се заговори за конкурентоспособността на работната сила.
Оказва се, че кривата в съюза не върви нагоре толкова бързо, колкото в Япония и САЩ. А това е в противоречие със стремежа на Европа да се превърне в една от най-конкурентните икономики в света.
- Може ли бизнесът да участва с проекти по тази програма?
- Разбира се. Приоритетът "Повишаване конкурентоспособността на заетите" е насочен главно към бизнеса. Ако един работодател иска да обучи служителите си, трябва само да попълни не особено сложен формуляр за кандидатстване.
Практиката показва, че компаниите се страхуват да инвестират в развитие и обучение, тъй като смятат, че хората им след това може да напуснат и инвестицията да остане неефективна.
Имаше предложения за клаузи в договора, с които служителите да декларират, че за определено време няма да напускат. Но държавата може да съфинансира обучението и фирмите ще бъдат по-мотивирани да инвестират в хората си.
- Как предвиждате да бъдат изразходени средствата по оперативната програма?
- Много важно е тези пари да отидат за постигане на целите - създаване на нови работни места, преквалификация, подкрепа за компаниите. Залагаме количествени цели по всеки от приоритетите.
Би било много хубаво, ако успеем да усвоим цялата сума, тъй като членството ни в ЕС е скъпо. И ако усвояемостта ни е под 50-60%, де факто съществува рискът да плащаме повече, отколкото получаваме.
- Какви са основните проблеми на пазара на труда у нас?
- Безработицата у нас е малко над 10%, което е почти европейско ниво, но проблем е структурата й. Голяма част от неработещите са дългосрочно незаети, които не отговарят на изискванията на работодателите.
А на пазара стоят свободни работни места, защото няма хора с подходяща квалификация.
Другото предизвикателство е свързано със нивото на заетост, което е малко над 56% при 10% безработица.
Къде са останалите до 100% лица? Или не са регистрирани в бюрата по труда, или са част от сивата икономика.
За неактивните лица сме предвидили мерки за интеграцията им на пазара на труда. Това е нашият ресурс, който може да бъде активизиран, за да постигнем целите на Лисабонската стратегия.
Очакваме също сериозен демографски проблем, чието начало ще усетим през 2015 г., а пълната му сила - през 2050 г. Предвидили сме инвестиции и за т.нар. "активно стареене".
- Трябва ли да очакваме емиграционна вълна след присъединяването ни към ЕС?
- Не смятам, че трябва да се говори за имиграционен проблем. По-скоро хората ще станат по-мобилни. Но аз очаквам и обратния процес - българи, работили или учили навън, да се завръщат в България.
Възможностите в нашата страна не са по-малки, отколкото в другите държави. Динамичен поток сигурно ще има, но той вероятно ще е в двете посоки.
