Те твърдят, че са поканили по един от най-добрите пианисти, китаристи, тромпетисти и танцьорки, достойни за вкуса на всеки един европеец с изискан афинитет към джаза.
С концерт под надслов "Изкуството на триото" джазфиестата ще бъде открита от Лоран де Вил трио и Улф Вакениус трио на 12 май от 19 ч. в зала "България".
Лоран де Вилд е един от най-новаторските и оригинално звучащи пианисти на европейската сцена в момента. Роден е в САЩ, израснал е във Франция, завършил е музикалното си образование пак в Америка.
От средата на 80-те насам музикантът е записал 11 албума заедно с имена като Еди Хендерсън, Айра Колман, Джак Дежонет, Антонио Харт.
С албума си "Spoon-a-Rhythm" през 1997 г. младият пианист печели наградата "Victoires de la musique", която е френският еквивалент на "Грами".
На границата между столетията той се занимава с навлизането на съвременната електроника в джаза. Двата албума "Time for Change" (2000 г.) и "Stories" (2003 г.) се превръщат в емблема на течението nu-jazz във Франция.
През изминалата 2006 г. Де Вилд се завръща към акустичното звучене с триото си - Лорен Робен (ударни) и Дарил Хол (бас), като заедно записват албума "The Present".
Лоран Де Вилд е и автор на биография на джазпианиста Телониъс Монк, издадена от "Галимар" през 1996 г. и претърпяла четири допечатки за една година, а впоследствие включена в постоянния каталог на издателството. Книгата е спечелила три литературни награди и е преведена на английски, италиански и японски.
Достатъчно е да се каже, че на това място преди са били Барни Кесъл, Хърб Елис и Джо Пас...
През изминалата година той свири на една сцена в Германия в дует с Пат Матини. Записвал е още с Хърби Хенкок, Джо Хендерсън, Джони Грифин, Джак Дежонет, Мишел Льогран и много други...
Има записани 10 албума като лидер и още толкова като сайдмен на изброените джазмузиканти.
Последният му албум "Notes from My Heart" (2005 г.) получи огромно признание сред европейските и световни ценители на джаза. Тавата е собствена интерпретация на композиции от пиано легендата Кийт Джарет и е записана с басиста Ларс Даниелсон и барабаниста Мортен Лунд.
Един от кумирите на Вaкениус, Джон Маклафлин, казва за него: "Свири така, сякаш е роден с китара в ръцете".
От началото на 60-те години той е основна фигура на джазсцената в Полша, като е допринесъл изключително за развитието и постиженията на полския джаз. Отличава се с характерния си меланхоличен звук и често минималистичен стил.
Станко е сравняван (особено от американската джаз критика) с Майлс Дейвис, заради умелата работа с "цвета" на тона и предпочитанието към отворени композиционни структури, които "рисуват" музикалното настроение по-скоро със свободни звуци, отколкото с ритъм и мелодия.
Полският тромпетист е записвал със Ян Гарбарек, Дино Салуци, Сесил Тейлър, Дон Чери, Гари Пийкок, Дейв Холанд, Кщищоф Комеда и много други. Удостоен е с множество полски и европейски награди и е първият лауреат на "Europen Jazz Award" през 2003 г.
През последните пет години неговият квартет се състои от млади и изключително талантливи полски музиканти: пианистът Марцин Вашилевски, басистът Славомир Куркиевич и барабанистът Михал Мискивич.
В София музикантите ще представят програмата от последния си албум "Lontano".
Танцувала е заедно с фламенко колоси като Манолете и Алехандро Гранадос, а впоследствие става солист и първа танцьорка в представленията на трупите на Кармен Кортес и Марио Майа. Междувременно се усъвършенства в Италия, Германия и Англия в класическия, индийския и съвременния танц.
Стилът й съчетава традицията и класицизма с естетиката на модерното танцово изкуство. Нейният силует е на плаката на "Фламенко" от Карлос Саура, като изпълнението й във филма е едно от най-запомнящите се.
В момента Белен е редовен преподавател при ежегодния "Festivel de Jerez" - най-големият фламенко фестивал в Испания, важна част от който са курсовете по фламенко танц, а нейното представление "Dibujos" обикаля света с невероятен успех.
