С построяването на газопровода "Южен поток" Киев и Минск ще разделят уникалното си транзитно положение със София, коментира "Независимая газета".
В събота "Газпром" и италианската ЕНИ се споразумяха за строителството по дъното на Черно море на нов газопровод "Южен поток" с капацитет около 30 милиарда куб. м годишно. Морският участък на "Южен поток" ще мине по дъното на Черно море от компресорната станция "Береговая" около Новоросийск до българския бряг. По отношение на сухоземния участък се обсъждат два маршрута, преминаващи през територията на страни-членки на Европейския съюз.
България проявява интерес и е готова да се присъедини към проекта за изграждане на нова газопроводната система "Южен поток", заяви президентът Георги Първанов след едночасова среща с президента на Русия Владимир Путин в Загреб. Той отбеляза още, че в следващите дни компетентните органи - правителството и съответните звена, ще обсъдят всички финансови и други аспекти на проекта и на базата на анализа ще вземат окончателното решение.
Строителството на новата система газопроводи не само ще намали транзитната зависимост на Русия от Украйна и Беларус, но ще даде на Москва нови лостове за натиск върху Киев и Минск. Новината за проекта едва ли е предизвикала възторг в двете странии, през които в момента преминава основният поток руски газ за Европа, отбелязва "Независимая газета".
Новата тръба ще ги заобиколи, което не само ще лиши Киев и Минск от нови постъпления от транзита, но ще позволи на Русия по-твърдо да диктува своите ценови условия. Например, със заплахата да пренасочи част от преминаващия в момента през тези страни поток през новите газопроводи. Това ще създаде възможност за по-дългото лишаване на Украйна и Беларус от транзита на руски газ, отколкото бе досега в разгара на двустранните спорове, се посочва в публикацията.
Припомня се, че през България ще премине не само големият газопровод "Южен поток", но и петролопроводът Бургас-Александруполис, по който ще се транспортира за Европа част от руския и казахски петрол, който в момента преминава през турските проливи Босфор и Дарданели.
Построяването на нови петроло- и газопроводи, заобикалящи съседите от ОНД, свидетелства, че още дълго време на постсъветското пространство ще господстват дезинтеграционните процеси. Бившите съветски републики както и преди се боят от взаимна икономическа зависимост и постоянно се стремят да я намалят, отбелязва "Независимая газета".
"Южен поток", свързващ без посредници Русия и Балканите, е
обещание за допълнителни доходи от транзита
на руски газ. Печалбите от него могат да стигнат 300 милиона долара на страна, пише украинският "Комерсант", позовавайки се на експерти.
Въпреки очакванията газопроводът няма на преминава през Турция, а напряко от Русия за България по дъното на Черно море. Така Русия ще диверсифицира маршрутите за доставката на свой газ в Европа, без да бъде зависима от нито един транспортен възел, смятат експерти, цитирани от изданието.
За "Комерсант" от "Газпром" са заявили, че стойността на проекта и разпределението на дяловете между партньорите ще се определи след изработването на техническата и икономическа оценка, която се прави от италианската "Sapiem".
По-рано се предполагаше, че газопроводът ще пресече Черно море успоредно със "Син поток" и оттам ще мине през Турция. Източник на "Комерсант" в "Газпром" пояснил, че Турция "не е проявила интерес към новия проект". Нещо повече, отбелязал събеседникът на "Комерсант", тя открито е подкрепила алтернативния проект "Набуко".
"Ние ще продължим да работим с Турция по плана за износ на газ за нея и от нея за Израел", уточнил заместник-директорът на департамента за информационна политика на "Газпром" Сергей Куприянов. Експерти, анализиращи отрасъла, смятат, че промяната на маршрута на "Южен поток" трябва да доведе до диверсификация на коридорите за износ на газ в Европа.
"Комерсант" цитира Константин Батунин от "Алфа-банк", който оценил само морската част на "Южен поток" между 3 и 4 милиарда долара. Изграждането на втора тръба по маршрута на "Син поток" би било по-евтино, отколкото направо в България, отбелязва анализаторът.
Общият пропусквателен капацитет на "Южен поток" и "Син поток" обаче би достигнал 48 милиарда куб. м и Турция "би получила възможност да влияе на енергийната сигурност на Европейския съюз". В качеството си на най-близкия съюзник на САЩ в региона не е ясно как Турция ще се възползва от тези транспортни потоци и дали няма да предпочете в определен момент доставките на азербайджански или ирански газ пред руски, смята Батунин.
Валери Нестеров от "Тройка Диалог" оценява само морската част на "Южен поток" на над 5 милиарда долара. В условията, когато Украйна заяви, че може да утрои транспортните такси през своя територия за "Газпром", новият проект ще позволи на монополиста да избегне рисковете, свързани със страната, отбелязва анализаторът.
В "Газпром" не крият, че бързат с реализацията на проекта "Южен поток". Той има
реален конкурент - газопроводът "Набуко"
с капацитет 31 милиарда куб. м годишно, който свързва Каспийския шелф с Европа през Турция и Балканите. Предвижда се неговото строителство да завърши през 2012 г., отбелязва "Комерсант".
На Балканите "Южен поток" фактически повтаря маршрута на "Набуко". Въпросът се състои в това кой от проектите ще получи най-благоприятен режим в транзитните страни, посочва изданието и добавя че не е случайно, че меморандумът е подписан един ден преди участието на президента Владимир Путин на балканската среща по въпросите на енергетиката в Загреб.
"Южен поток", който без посредници свързва Русия и Балканите, е обещание за допълнителни доходи от транзита на руски газ. Средноевропейската цена за транспортирането на 1000 куб. м на 100 км е между 2,4-3,2 долара, което означава стотици милиони долари в бюджета на транзитните страни. Според оценката на "Тройка Диалог" средно страните ще получават по 300 милиона долара годишно, отбелязва "Комерсант".
Президент Владимир Путин намери приятели в Европа. Страните от Балканския полуостров са готови не само да купуват от Москва петрол и газ, но и очакват руски инвестиции в електроенергетиката и строителството на транзитни тръбопроводи, пише руският "Ведомости".
През 2006 г. Москва е изнесла за Балканите 73 милиарда куб. м газ и 59 милиона тона петрол, но нуждите на южноевропейските икономики растат, пише изданието като се позовава на източници в Кремъл.
Южноевропейските лидери откровено признаха, че осигуряването на енергийни ресурси е главна задача на ръководителя на всяка страна, отбелязва "Комерсант" и цитира хърватския президент Стипе Месич, според когото "някога пред човечеството е стояла задачата да не допусне ядрена война. Сега е необходимо да се предотврати изострянето на международните отношения заради нерешени проблеми с енергийните доставки".
Изданието цитира и македонския президент Бранко Цървенковски, който е предложил на съседите да изпълняват функцията на транзитен коридор за транспортирането на петрол и газ за Европа. Той е заявил, че Македония е готова да строи тръбопроводи, нови ВЕЦ-ове и очаква инвестиции от руски енергийни компании.
В отговор президентът Путин отбелязал, че
руският бизнес е готов да разговаря делово с балканските страни,
например за модернизацията на ТЕЦ-ове в Босна и Херцеговина. Русия е готова да изгради и отсечка от газопровода "Южен поток" и част от газа да се внася в Хърватия, заявил чиновник от Кремъл. "Атомстройекспорт" се интересува от строителството на АЕЦ "Белене" в България, РАО "ЕЕС" ? в приватизацията и модернизацията на генериращите мощности, а "Газпром" е готов да предложи на редица балкански страни строителството на подземни хранилища, отбелязва изданието.
В момента Русия е в конфликт със Западна Европа, а Южна Европа е по-свободна в избора на партньори, отбелязва политологът Ирина Кобринска за "Ведомости". Много от пунктовете в декларацията, приета след завършване на работата на срещата в Загреб, повтарят руските предложения в енергийния диалог с Европа, констатирал Борис Фрумкин от Института по икономика на РАН.
Техническите трудности при построяването на газопровода "Южен поток", който ще се превърне в алтернатива на доставките на руски газ през Украйна, са нищо пред политическите рискове, които ще се избегнат, коментира руският "РБК Дейли".
В перспектива "Южен поток" може да се превърне в алтернатива на доставките на руски газ през Украйна, а също така
да постави точка на усилията на ЕС за изграждането на тръбопровода "Набуко",
отбелязва изданието като допълва, че италианският пазар на природен газ е третия по големина сред европейските страни след този на Великобритания и Германия.
Източник от "Газпром" заявил пред "РБК Дейли", че все още не е ясно на кой именно от вариантите за сухоземен маршрут ще се спрат страните - северния или южния. Северният предвижда строителството на газопровода през Унгария и Румъния, а южният - през Гърция. В близко бъдеще трябва да започнат консултациите със страните - потенциални участници в проекта, посочва изданието.
