О т този понеделник Националната галерия за чуждестранно изкуство вече разполага със своя постоянната експозиция от творби на великия художник и философ Николай Рьорих.
В залата, която вече носи името Рьорих, са показани 74 негови картини.
Общо във фонда си Галерията разполага с над 200 негови произведения, което нарежда българската колекция на четвърто място в света след САЩ, Русия и Индия.
Картините са дарение от сина му Святослав Рьорих.
"Не зная дали си даваме сметка какво духовно наследство притежава България", коментира акад. Светлин Русев.
Изложбата представя живописни етюди на Николай Рьорих от т. нар. "Хималайски цикъл" от периода на прочутата му Централноазиатска експедиция (1925 - 1928г.).
Като "прозорчета към душата на Вселената" определя картините на Рьорих Светлин Русев.
В произведенията от този цикъл, запазвайки склонността към декоративна стилизация на формата, Николай Рьорих използва нова технология, която ги отличава от ранните му платна с историко-алегоричен характер.
Вместо цветни грундове, той използва неутралната основа на сивия картон.
Върху нея нанася общите тонални петна в търсене на изчистения силует на мотива и съпоставя плановете в музикален ритъм, сякаш идващ от вечната симфония на самата природа.
В тези работи художникът си служи с бои, собственоръчно приготвени по древна рецепта, записана от местен лама.
В експозицията е показан и портрета на Николай Рьорих, рисуван от неговия син и последовател Святослав Рьорих.
Пактът Рьорих
Откриването на постоянната експозиция с картини на Николай Рьорих в Националната галерия за чуждестранно изкуство отбелязва 70 - годишнината от подписването на "Пакта Рьорих".
Пактът на мира, известен като "Пакта Рьорих", е един от най-важните факти в обществената биография на Рьорих, за което художникът е бил предложен за Нобелова награда.
По своята същност, това е първият международен договор за защита на културните паметници по време на въоръжен конфликт и в мирно време.
Пактът е подписан през 1935 г. от 21 държави в кабинета на американския президент Франклин Рузвелт.
През 1954 г. въз основа на Пакта в Хага е подписана Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.
Символ на Пакта е получилият световна известност и признание знак, наречен "Знаме на мира", създаден от самия Рьорих.
Графичното му изображение е резултат от задълбочено изследване на културни пластове от всички географски райони в различни исторически периоди.
Едно от тълкуванията, които Рьорих дава на универсалния знак е - наука, изкуство и духовност, обединени в кръга на културата.
Знамето на мира, утвърдено като международно признат флаг за защита на културните ценности, за първи път е качено в Космоса през 1990 г. и до днес лети на космическата станция "Мир".
Рьорих и България
В България идеите на "Пакта Рьорих" намират гореща подкрепа от страна на изтъкнати наши творци, учени и обществени дейци, голяма част от които са сътрудници на Българското общество "Рьорих".
То е създадено през 1930 г. по инициатива на големия писател и художник Николай Райнов, а председател на Обществото става преподавателят по езици в Музикалната академия проф. Благой Мавров.
В писмата и очерците на Николай Рьорих се посочват художниците Борис Георгиев и Васил Стоилов като активни сътрудници на Рьориховото общество в България.
През 30-те години в българската преса се появяват статии за "Пакта Рьорих" и за Знамето на Мира от Николай Рьорих и от български автори.
В началото на 1935г. се създава Български комитет за "Пакта Рьорих", чиято основна задача е присъединяването на България към Пакта.
В статиите на Николай Рьорих и писмата на Елена Рьорих от този период, публикувани от Международния Център "Рьорих", Българският комитет за Пакта се споменава многократно.
През февруари 1935г. Николай Рьорих пише: "В България е създаден прекрасен комитет за Пакта, в който влизат най-добрите представители на Културата".
Комитетът е бил ръководен от полковник Н. И. Никифоров, председател на Касационния съд.
"Полковник Никифоров, председателят на Българския комитет за Пакта, е подал молба до цар Борис Комитетът за Пакта да бъде приет под негово Покровителство. Те се надяват на успех", пише Елена Рьорих в свое писмо от 23 май 1935г.
След Втората световна война Комитетът за Пакта Рьорих в Ню Йорк възобновява своята работа.
През 1946г. Николай Рьорих предлага Борис Георгиев за почитен съветник на Комитета от страна на България.
Културата е основа за изграждането на траен мир на Земята. Културата е ключ към преодоляването на тежките кризи на обществото.
Но трудът на полето на културата трябва да е и непрестанен и да е насочен към изграждането в съзнанието на младото поколение на стремеж към знание, подвиг, творчество и красота.
Тези идеи на Николай Рьорих, изразени в неговата статия "Червеният кръст на културата", публикувана във в. "Литературен глас" през 1933 г., намират творческа реализация през 70-те години на миналия век в България, чрез Международната детска асамблея "Знаме на мира".
Информацията е предоставена от Агенция "Прима".
